Във връзка със случая с низвергнатия свещеник на село Речица, южен квартал на град Сливен, се изписаха много неща, намериха се яростни защитници на каноничния и уставния ред в Българската православна църква – Българска патриаршия. Истината е, че нарушенията на каноните и на устава на БПЦ-БП от самите владици удобно не се забелязват или дори се „забравят“, включително и от въпросните защитници. Но в случая с низвержението на свещеник Иван Янков Иванов има сериозно нарушение на устава на БПЦ-БП, което е нарушение и на неговите права, гарантирани от същия този устав.
В чл. 181, т. 3, се предвижда възможността да се подаде жалба „против актове и решения на църковно-административните органи на Българската православна църква - Българска патриаршия“.
Съответно в чл. 183, алинея 4, се казва: „(4) Жалбите до Светия Синод в намален състав се подават в 14-дневен срок от постановяването на решението чрез църковния съд, който го е постановил“.
И чл. 187, ал. 3 и 4, уточняват: „(3) Светият Синод разглежда решенията на църковните съдилища в двумесечен срок от постановяването им. (4) Светият Синод може да потвърди решението или да го измени с налагане на по-леко наказание.“
Решението на епархийския църковен съд в Сливен е от 11 февруари 2026 г. и със забележителна прибързаност то е внесено още на другата сутрин в заседание на Св. Синод на БПЦ-БП. След пламенна пледоария на заинтересования митрополит, покрепян разгорещено от известен друг митрополит, синодът се е произнесъл веднага като втора съдебна инстанция, без да се поинтересува какво пише уставът на БПЦ-БП, т. е. дали е дадена възможност на осъдения свещеник Иван Янков Иванов да обжалва решението на църковния първоинстанционен съд. Според елементарните правила на правораздаването липсата на възможност за апелация (въззивно обжалване) прави едно съдебно решение нищожно, а ние ще го кажем по-меко - прави го противоуставно, съответно - незаконно. Тъй като правото на обжалване е гарантирано от устава за конкретния вид съдопроизводство, но е било незаконно възпрепятствано с прибързаното внасяне на решението във втора инстанция (пълния състав на Св. Синод).
Според известни юристи нищожността е най-тежкият порок на съдебния акт, което означава, че той не произвежда правни последици. Казано с нашенски понятия, противоуставността на коментираното решение на Св. Синод на БПЦ-БП не произвежда канонични последици.
Стига някои хора да не си играят на Църква, както казваше покойният бивш Нюйоркски митрополит.
