Тъкмо се бях отказал да се бунтувам и да пиша против глупостите на Гена Трайкова по bTV, когато случайно във вечерните новини по БНТ във вторник, 14.10.2008 г. съзрях нещо, от което подскочих. Настръхнаха ми косите! Бях се отказал, понеже тези глупости – на Гена и геноподобните – край няма да имат, понеже така или иначе ще продължават да се правят такива филмчета, които целят по някакъв начин да бъдат „патриотарски“, понеже и ние сме били дали нещо на света, виждате ли, а плиткоумието на продуцентите не стига дотам, че да осъзнае – дали сме на света нещо мръсно. Дали сме на света богомилската мръсотия. След това сме дали на света мръсотията на бялото братство. Велики мръсотии произвеждаме. Световни отпадъци. Повод за гордост са те за хората с нископрофилно и плитко образование и суеверна душица. За хората, които „вярват във всичко“ и вярата им е блудкаш. Имала Гена пари, хрумнала й някаква оригинална тъпотия и хоп – филмче за величието на богомилите. А колко души погубва богомилството, Гена така и няма да разбере. С пари и хъс е правен филмът, величаещ богомилите, с голям мерак войнстващата посредственост драпа за признание, ереста е наречена „велика“... Оксиморон някакъв – дървен камък. В близката далечина Гена върши чудеса...
Но нали ви казвам, тъкмо бях решил да пропусна да забележа „великата“ гнусотия. И се самонавих, че няма смисъл. Колкото и да си красноречив, каквито и доводи да извадиш против ересите и суеверията, нямаш големи шансове да убедиш или разубедиш някого в нещо. Те са си те. Вари ги, печи ги, ще си останат поклонници на вещиците и дявола в различните му превъплъщения. И въпреки че понякога се наричат дори християни, душевната хигиена на светлинрусевците, нешкаробевките и генатрайковките е изключително съмнителна и доста чужда на Христос.
А това, което ме стресна по БНТ и ме накара да изливам за пореден път възмущението си, да негодувам и да подскачам безсилно, беше няколкосекунден репортаж от отслужването на света Литургия по време на празника на света Параскева. В Петрич. В постройката, наричана от някои „църква на Ванга“. От стената гледаше мрачно портретът на вещицата. Нормалният човек изтръпва от страх, когато го погледне. Веднага се обадих на един познат свещеник. Уви, каза ми, някога някакъв разколнически свещеник служел там. Олтарът бил осветен. Понеже бил изпълнен канонично. А останалата част осветена ли е? А Литургията може ли да бъде служена само зад царските двери? Да не навлиза в онази част от сградата, която е украсена с ликовете на вещицата Вангелия Гущерова? И защо продължават да отслужват свещениците в тази посветена на демоните постройка? Вангелия Гущерова е поредната велика българска мръсотия. После правим събори, решаваме велики въпроси, а малките, но съществени въпроси са: в какво вярваме, в кого вярваме, кому се покланяме, къде е Христос и къде сме ние? И какъв пример даваме с това отслужване на света Литургия пред образите на тъмните сили?
Не знам дали има някакво смислено обяснение. Може би за да не се губи финансовата полза от всички хиляди суеверници, които се струпват на празника на света Параскева в онова скверно място. Не съм чул досега някой висш български духовник да анатемоса култа към Вангелия. Не е популярна тази мярка. Иска ми се да чуя – приема ли нашата Българска православна църква Вангелия за свое духовно чедо, за свой православен човек? Иска ми се да видя написани черно на бяло думи – да, Вангелия е полезна, да, тя е пророчица; или не, Вангелия е ерес, общуване с бесовете, от което трябва да страним и да се пазим...
Не знам дали има някакво смислено обяснение. Може би за да не се губи финансовата полза от всички хиляди суеверници, които се струпват на празника на света Параскева в онова скверно място. Не съм чул досега някой висш български духовник да анатемоса култа към Вангелия. Не е популярна тази мярка. Иска ми се да чуя – приема ли нашата Българска православна църква Вангелия за свое духовно чедо, за свой православен човек? Иска ми се да видя написани черно на бяло думи – да, Вангелия е полезна, да, тя е пророчица; или не, Вангелия е ерес, общуване с бесовете, от което трябва да страним и да се пазим...
Няма ли най-накрая да наречем черното черно, а бялото бяло? Няма ли да се разграничим? Няма ли да кажем на всички онези хиляди заблудени наивници, които си купуват камъчетата, дето се продават в караваната пред постройката на Вангелия, че дават парите си на вятъра?
