Наред с другите прошения, поместени в стихотворението му „Молитва“, съвременният голям наш поет Борис Христов се обръща към Бога и с молбата: „избери за палача някое друго призвание“. Деликатността на поета ни смайва, защото при появата на съвременни палачи всеки от нас бива връхлитан от чувство за нарушена справедливост. Тъй като да убиваш и измъчваш влиза в конфликт с човешката природа. Самият факт, че някой е влязъл в ролята на палач, е като че ли проявено насилие над природата на човека, чиято същност е ненасилническа.
Напоследък обществото ни отново беше потресено от нечовешка жестокост, проявена от страна на двама наши млади сънародници към животни. Животните не са равни с човека, ще кажат някои. Откъде накъде ще говорим за палачи на животни?
Нека не забравяме обаче, че това неравенство между хората и животните засяга не само по-долното битийно равнище на вторите, но и неспособността им да се защитят от първите. Да се защитят от палачите си. Защото, да, за разлика от нас животните не носят Божия образ в себе си, но, както казва Дарвин, те са наши братя по болка.
У нас, за съжаление, от време на време се появява някоя история, свързана с мъчение на животни. Сиреч, по нашите географски ширини не са малко палачите на животни, на които (това го казват и психолози!) им трябва само малко да се преквалифицират в такива на човеци…
В отечеството ни доста хора са готови да излеят злобата и агресията си върху по-слабия. В конкретния случай – върху животните. Трябва обаче да признаем, че – освен агресивни – палачите на животни не са лишени и от предвидливост. Защото те много добре знаят, че ако жертвата им е по-силна от тях, може и да не им провърви, но щом е по-слаба – колѝ и убивай. Склонни са към хитрост (тук е важно да отбележим съществената разлика между умен и хитър!) и това е част от профила на палача.
В много от случаите палачите познават и използват само един речник – този на действието. Тук отново трябва да си спомним за високото призвание на езика, литературата и изкуството, които умеят да въздигат човека над примитивното. А тъй като речникът на действието, както твърди поетът Бродски, е ограничен от даденостите на тялото ни и се разширява с помощта на оръжие вместо с прилагателни, то използващият го неизбежно прибягва към насилие.
Разбира се, не може да се каже, че само у нас съществува феноменът „палачи на животни“; че той е наша запазена марка. Достатъчно е например да прочетем разтърсващата история за битата с камшици кобила, описана от Достоевски в Престъпление и наказание. Злото няма национална или каквато и да било друга принадлежност – то е многолико.
Живите същества не заслужават да бъдат изтезавани. Да не забравяме, че Бог се грижи и за тях. Спомнете си думите на Спасителя: „Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога“ (Лука 12:6-7). В житията на светците също имаме описани случаи на ласкаво отношение от страна на светци към животни. Така например преп. Герасим Йордански (5 в.) излекувал един ранен лъв в пустинята, който по-късно, когато светецът починал, умрял от мъка на гроба му.
Наистина, дано Бог избере някое друго призвание за настоящите и потенциалните палачи…
