… Никому до павшего нет дела
Артур Смольянинов
Как се надявахме преди три години, че ей сега, съвсем скоро и здравият разум ще надделее и ще спре тази безумна война. Е, ако не след месец, за Великден със сигурност. Не могат братята на Великден да се убиват. Със сигурност ще спрат, ако не напълно, поне за Празника на празниците ще спрат, нали са християни. Не спряха нито на първия, нито на втория, нито на третия Великден.
Вярвахме. Нали в Писанието пише: „Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора“ (Ис. 1:9).
Тогава, преди три години, пак започваше постът. Всички се надявахме, че остатъкът ще проработи, все пак сме далече от покварата на Содом и Гомора. Не проработи. Злото се умножава и все повече и повече руши и поглъща със своята лъжа и мерзост всичко, което среща на пътя си.
Звучи отчайващо. Трудно е дори да се говори за всичко, което се случва покрай безумната война. Тя точно затова е вероломна, защото руши всичко и на първо място вярата в човека и в човешкото качество да се договаряме по друг начин.
Някои в своите разочарования се чувстват като в капан и вместо думи могат да изразяват своите чувства само с черен квадрат.
Три години…
За пореден път стана ясно, че не можем да се надяваме на „князе и на синове човешки“ (Пс. 145:3).
Може ли да посягаме на човешки живот и да се изтребваме с хиляди след въчовечаването на Христос?
Няма как да не си зададем този въпрос, когато войната се води в християнска Европа и то между братя, които твърдят, че са кръстени в един купел. В своята „цивилизованост“ знаем ли кой е човекът и даваме ли си сметка колко струва човешкият живот?
„Бог е човечен, човек е безчовечен“ – това беше казал един духовник от миналия век.
На мнозина ни е трудно да разберем защо Бог е станал човек, а и мнозина не знаят и не вярват в това. Но нашето (вече за всекиго явно) разчовечаване, след като се убиваме един другиго, поставя други въпроси: какво е човечност и каква е правдата за човека?
Когато Бог стана човек заради нашето спасение, се случи великото тайнство на единението на човека с Бога. Човекът в своя първообраз – в Христа – се изправи в даденото му от Бога достойнство. Така и ние придобихме тази възможност. Оттогава всеки опит да посегнем на човешкия живот се измерва с посегателството върху Бога и върху Неговия промисъл за човека.
След въчовечаването на Сина Божи нашата вяра в Бога се отъждествява с вярата в човека. Да, именно вяра в човека. Такава, каквато Бог има за нас. И тази вяра пролича в Неговото спасително дело.
Затова пред лицето на спасителната жертва на Христос и Неговата човечност така зловещо пролича за тези три години нашата безчовечност и свързаните именно с нея всякакви опити да се оправдае войната на Русия в Украйна като „крайна необходимост да се спре злото, за да възтържествува правдата“.
Това е подмяна – тотално неразбиране на Христос като Богочовек и незачитане на Неговата проповед, вяра и жертва. В тази война както винаги Христос присъства не като наказващ съдия и палач-изпълнител, а като мерило за правдата. И всички човешки жертви, хвърлени в горнилото на войната, са посегателство спрямо християнската съвест и убийство на Бога. Затова войната е опит да поразим Бог в сърцето си, затова тя е тържество на световното зло.
Тази война трябва да спре. Тя убива Бога и в нас, и в тези, които ще дойдат след нас.
