Когато сърцето ти жадува за Бога, никакви обстоятелства не те спират да бъдеш близо до Него.
Тази мисъл ми дойде, когато прочетох съобщението за края на земния живот на един свещеник от Пловдивска епархия – отец Димо Лемберов.
Той е починал на 8 февруари на деветдесет и една годишна възраст след кратко боледуване. Независимо от библейската си възраст той е бил свещеник в продължение на едва двадесет и пет години. И си отиде без отличия, нито една офикия не му е дадена. Но вярвам, че Всеведецът Бог щедро ще го награди за вярата и верността, за усърдието и многото трудове на Божията нива през изминалия четвърт век.
Отец Димо е роден на 18 юни 1934 г. в Ивайловград. Основното си образование завършва в родния си град. Като младеж заминава на работа в Съветския съюз, където работеха хиляди българи заради по-добро заплащане в сравнение с ниските заплати у нас. През 50-те години на миналия век Димо работи на памукови плантации, става и бригадир, т. е. ръководител на група работници. Там, в гр. Ташкент, Узбекистан, завършва средно образование. През 1960 г. се завръща в Ивайловград и става ръководител на тракторна бригада, а по-късно е приет за служител във Военновъздушните сили. Като военен се е пенсионирал сравнително рано и тогава започва да работа като служител в църкви на гр. Пловдив, където живее със семейството си. Вярата винаги е била в душата му през изминалите десетилетия и най-после решил на важната стъпка: да служи на Бога не просто в храма, но и в св. олтар.
През 1999 г., когато вече е на шестдесет и пет години, Пловдивски митрополит Арсений го ръкоположи за дякон и свещеник, а от април 1999 г. го назначи в родния му Ивайловградски край, в планинските села покрай гръцката граница. Председател беше на храм „Св. Димитър“ в с. Свирачи, но завеждаше и околните села на Ивайловградска духовна околия: Бяла поляна, Орешино, Сив кладенец, Мандрица (с чисто албаноезично население), Долно и Горно Луково.
С огромна вяра и ентусиазъм о. Димо търсеше и намираше дарители, купуваше материали, сам правеше някои ремонти в храмовете на тези отдалечени селища. Успя да обнови възрожденските църкви и да ги запази в села, където сега живеят основно възрастни и бедни хора.
В качеството си на директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет посетих всички тези села, в които служеше отец Димо, вече седемдесетгодишен, и бях силно впечатлен от неговата силна вяра и голяма жар да служи неуморно и всеотдайно на Божията нива. С малкото средства, отпускани от дирекцията, той постигаше забележителни резултати в съхраняването на Божиите храмове в „края на България“, както той се изразяваше.
През 2014 г., навършил осемдесет години, когато и силите му отслабват, е назначен от Пловдивски митрополит Николай за свещеник в пловдивския храм „Св. Йоан Рилски“, където служи до кончината си, воден винаги от жаждата и копнежа си по Бога (Пс. 62:2).
Бог да му въздаде за любовта и предаността на отец Димо!
Вечна да бъде паметта му!
Опелото на отец Димо ще се състои на 11 февруари, вторник, от 12 ч. в храм „Св. Йоан Рилски“ в гр. Пловдив.
