На 1 февруари – деня, в който се чества паметта на св. мъченик Трифон, сме в Румъния, в окръг Телеорман. Навършват се две години от създаването на сдружение „Български извори“. Тази организация е създадена за запазване и популяризиране на традициите и ценностите на етническите българи в Румъния. Негов председател е Михаил Леку, по чиято покана сме тук.
В неголямата старинна църква на с. Извоареле, носеща името на св. Николай, в 8 ч. започна утринното богослужение. В св. Литургия взеха участие председателят на храма ик. Августин Ковачу, завършил паралелния курс на Софийската духовна семинария, ик. Валентин Нетку и прот. Кирил Синев, представител на Българския патриарх при Румънския патриарх. На певницата песнопенията изпълниха двама румънски псалти и Милен Бакалов от Русенска митрополия. Под купола на неголемия, но изпълнен с богомолци храм са изложени за поклонение мощите на св. Йоан Кръстител, св. Николай Чудотворец и св. Пантелеймон.
Повечето богомолци са жени, някои от тях много възрастни, приведени почти наполовина от напора на годините и неспирния труд. На „Отче наш“, „Символа на вярата“ и „Иже херувими“ поставят по тънка възглавничка на каменния под в коленопреклонна молитва.
1 февруари 2025 г. е съботен ден, а всяка събота в Румъния се отслужва обща панихида за упокоение на душите на починалите.
В края на литургията о. Валентин ни помазва и благославя. Вземаме си нафора. След тържествената служба в прослава на св. мчк Трифон ни предстоят вълнуващи срещи.
На 1 февруари по стара традиция се зарязват лозята. Опитните лозари, отделили още през ноември подходящи пръчки, ги засаждат рано на пролет, за да се обнови лозето и даде още плодове. О. Августин ни сподели, че през 1834 г. тридесет и шест български семейства се заселват в пределите на днешната община Извоареле, окръг Телеорман. От 2 300 души при последното преброяване повече от 90% са българи. Те като плодни пръчки са съхранили своя език, бит и традиции вече два века.
Днес, пристигайки от големия град Русе, от другата страна на р. Дунав, и попадайки в това малко спретнато населено място, човек не може да не усети духа на доброта, мир, взаимопомощ и любов. След богослужението мъжете от Извоареле отидоха при лозята, където тримата духовници прочетоха три молитви за благословение на реколтата. След това всички бяхме поканени от организаторите в местния Културен дом. Официални гости бяха българският посланик Радко Влайков и преводачът Емил Тончев, Георги Наков – български депутат в Румънския парламент, ик. Михаил и презвитера Калина Михайлова от с. Шуменци, Тутраканско, Надежда Кула – директор на Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ, Антон Канчев, председател на Федерацията на българската общност в Румъния, Любомир Николов от Демократичен съюз на българите в Румъния, Божидар Цветков – председател на Български младежки форум, и Цветелина Цветкова – международен координатор на БМФ, Ина Цанева – кмет на с. Гергини, Габровско, Адриан Шербан – директор на Двореца на децата в гр. Александрия, директорът на българското неделно училище „Трите чешми“ в Извоареле Виорика Роман. То беше открито на 15 септември 2024 г. и в него се обучават 30 от български произход.
Докато се зарязват традиционно лозята и свещениците отправят молитви към св. мчк Трифон, в залата се подреждат масите за обяда: сирене, месо, сланина, салата, вино, хляб, сладки за десерт с незабравим вкус от миналото. В това неголямо населено място няма градски лукс, маркови магазини, блясък от светлини, гурме заведения, но човек не би могъл да остане гладен, жаден, неприютен. На масите има в изобилие за всички храна и напитки, но и никой не злоупотребява с тях.
В празничната програма взеха участие ансамбъл „Хоро“ към сдружение „Българска радост“, община Бълени, окръг Дъмбовица, ансамбъл „Кукери“ при Българското културно дружество „Седянка“, община Брънещ, танцов състав от с. Гарван, групата на децата от Българското неделно училище „Трите чешми“ от Извоареле, музикантите от формация „Sabin Music“, заедно с Джиджи Никула и цигуларя Михай Сфетку, както и народната певица Зеновия Мандюк.
Танцови групи и певци изпяха на български език песни, извиха се български хора. В края на нашето вълнуващо гостуване сме поканени да дойдем отново. Приемаме поканата с радост и благодарност.
Поемайки по своите пътища, където и по света да се намираме, нека живеем с вярата в Бога, нека помним откъде сме тръгнали, нека знаем своя „род и език“. Тогава и самите ние ще се превърнем в бистри извори, извори на родния си език, на мира и добротата.
