Спомняме си за проф. Вълчанов

От гробищния парк в кв. Княжево днес към небесата се понесе искрената молитва на събралите се да почетат паметта на починалия преди 12 години проф. Славчо Вълчанов.

А паметта за него е вечна, защото в любимата му библейска книга, написана от премъдрия Иисус син Сирахов, за такива като професора „славни мъже и отци на нашия род“ се казва: „Люде богати, надарени със сила, те мирно живеели в своите жилища… били уважавани между племената си и в своите дни са били за слава. Между тях има такива, които са оставили след себе си име да разглася тяхната хвала“ (Сир. 44:6-8).

Попитах „изкуствения интелект“ за съвет и съдействие да напиша няколко думи за професора, за да не повтарям това, което вече съм казал, но той ми предложи клишета, валидни за всеки професор. А нашият професор беше различен, толкова нетипичен, че кръстихме изразите му „Вълчанизми“ и ги цитираме до днес. Толкова взискателен и академичен, че когато не сложа сако и риза за лекции, се чувствам неловко, защото нарушавам изискванията му. Толкова отговорен, че ме кара да се съобразявам с табелката за приемното време на вратата на кабинета.

Когато препоръчвам научна литература по Стар Завет, започвам с неговите съчинения и се опитвам да обясня на студентите, че при Вълчанов не можеш да махнеш или да добавиш нещо. По-лесно е да го препишеш, отколкото да го преразкажеш, защото всяка дума си е на мястото, без излишък или недостатък, прeмерено и точно.

Добро определение за професора би било – дялан камък, който може да бъде поставен навсякъде: зад катедрата, в библиотеката, на амвона или на клироса. И винаги е на мястото си.

И днес, когато молитвено казваме „Бог да го прости!“, добавяме и благодарността си за завещаното наследство и добрите спомени за и от нашия различен и обичан професор Вълчанов.

Вечна и светла да бъде паметта му!