Снощи разбрах, че в едно училище децата щели да правят коледен трол. Не вярвам на ушите си! От друга страна, в навечерието на Рождеството по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос традиционно коледната концертна програма е твърде богата. Приятно ни е в Доходното здание на малката Виена (както едно време нашите са наричали Русе) да се насладим на музикалните изпълнения. Но отново на дневен ред се изправя въпросът: Знаем ли и разбираме ли какво или по-скоро Кого празнуваме? Вярно е, че Той не диреше показност, затова и когато нямаше място за Него в странноприемницата във Витлеем, избра да се роди в обора при безмълвните животни.
И отново се връщам към т. нар. коледен дух, за който се говори постоянно в предпразничните дни. А какво всъщност честваме? В коледните концерти, от малкия екран, върху билбордовете, а и в официалните обръщения на държавници чуваме пожеланията: „Весела Коледа“, „Пожелаваме… приказна Коледа, магическа Коледа, вълшебна Коледа…“. Само дето не разбираме къде е Христос, Когото всъщност честваме. От толкова коледни базари, ледени пързалки в центъра на града, греяно вино, барбекюта и други храни, а и всевъзможни промоции нима ще намерим време за Христос?
Но да се върнем на планираното изработване на въпросния трол, пък бил той и коледен. Нима малко ни беше хелоуинският дух, дето едвам го подминахме, ами пак да се връщаме към духовете на мрака? Като родител на третокласничка виждам в школото по стълбищата, които учениците изкачват всеки ден, портретите на будителите, между които църковниците: св. братя Кирил и Методий, преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, св. Седмочисленици и др. Значи все пак знаем кои са духовните просветители. Тогава защо замитаме вестта за Христовото Рождество под килима, а възкресяваме духа на вещици и върколаци?
От толкова много забавления през Рождественските пости отново ни подминава вестта за Онзи, за Когото ангелът казал на смирените пастири: „Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:10-14).
В съзнанието ми изплуват думите на Тивериополски епископ Тихон, който в неделната си проповед (на 1 декември 2024 г.) в храма „Всички светии“ в Русе чистосърдечно каза: „Знаете ли? За всичко, което става у нас, сме си виновни ние. Почваме от нас, владиците, минаваме през свещениците (дядо Тихон се усмихна приятелски на свещеника видеооператор) и след това вървим надолу. Но всички сме виновни. Виновни сме за това, че забравихме най-главната повеля в християнството: тя е да обичаш другия като себе си и да преумножаваш доброто. Това са двете неща, които Бог иска от нас“.
Ние – призованите да водим поверените ни чеда по пътя на спасението, много добре знаем Кой и защо се е родил във Витлеем. Та нали всяка божествена Литургия започваме с тропара: „Приготви се Витлееме, отвори се за всички Едеме… Христос се ражда, за да възстанови падналия преди образ“. Та нали когато застанем пред св. престол с ръце, издигнати нагоре, три пъти казваме дивното ангелско славословие: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“! По-нататък в Херувимската песен какво казваме три пъти? „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем Трисветата песен на Животворящата Троица…“.
Призвани сме да се уподобим на херувимите, които в молитвата „Достойно и праведно е…“ четем, че са многооки. Продължаваме с разтърсващите текстове от Евхаристийния канон, който започва след Символа на вярата: „… Ти от небитие си ни привел в битие… и падналите пак си въздигнал, и не си престанал да вършиш всичко, докато не ни възведе на небето и дари Твоето бъдещо царство“. „Докато не ни възведе на небето“ – повтарям в мисълта си. Към небето сме призовани. Затова след Символа на вярата свещеникът приканва: „Да издигнем сърцата си нагоре!“, т. е. към небето.
И ако все още не знаем Кой е родилия се на Рождество, също в текста на Литургията получаваме вещия отговор: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти наистина си Христос, Синът на живия Бог, Който си дошъл в света да спасиш грешниците, от които пръв съм аз“. Кратко и ясно!
Продължавам с литургийните текстове, които свещеникът чете пред св. престол. Като поставя частиците от Агнеца „НИ“ и „КА“, означаващо „Победител“, ето какво той казва за Христос: „Защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме“. Пак и пак разсъждавайки в себе си, стигам до заключението, че по време на св. Литургия ние изповядваме Родилия се Богомладенец. Много са важни в молитвата двата глагола: вярвам и изповядвам. Защото вярата без дела е мъртва, както е казал три пъти в Глава втора от своето послание св. апостол Яков. Заявяваме: „Ти си наш Бог“. Той е, другиго няма. „Освен Тебе другиго не знаем“.
Преди да се приобщим с Тялото и Кръвта Христови, какво пеят народът или певците? Между другото, давам си сметка, че тези питания биха затруднили дори възрастни християни, които цял живот са били в храма, поради непонятния богослужебен език. Затова, както каза еп. Тихон, и ние сме си виновни, че не сме превели, че не сме приспособили текста на Литургията. Знам, че не е лесно, но Бог помага, стига да го пожелаем. Та предвид това, че почти никой не знае или не разбира какво пеем (дори дългогодишни църковни псалти), отговарям на по-горния въпрос: пее се „Благословен е Идващият в името Господне. Бог е Господ и ни се яви!“. Веднъж причастили се със Спасителя, пак трябва да знаем какво пеем. Нямаме право да не знаем. Пеем: „Видяхме Истинската светлина, приехме небесния Дух, намерихме истинската вяра“. След като сме приели и видели истинската Светлина и ние трябва да бъдем светоносци, просветители. Нали Родилият се във Витлеем Спасител ни каза, че Той е светлината на света: „който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12).
Така че: призвани сме към Светлината – Христос, „Който въздигна нашето достойнство“* – както пеем в удивителните рождественски катавасии на жизнерадостния глас първи.
Изводът, който правя за себе си, е, че липсата на основни познания върху вярата, в конкретния случай – за Рождество Христово, води до появата на уродливи духовни форми. Бог чрез Своя образ в нас е посял в душите ни Своя нравствен закон. Ако обаче ние преднамерено загърбим Бога и не пожелаем да отворим духовните си очи, няма да видим и да последваме Светлината, изгряла над света на Рождество Христово.
* Трета песен от катавасиите на Рождество Христово.
