За Рождество Христово се пишат много текстове из всякакви медии, особено по християнските сайтове. Едни са богословски, т. е. повече или по-малко научни, други са популярни, трети пресъздават традиции и обичаи. Припомнят се исторически спасителни истини, изясняват се смисли и символи, дават се съвети и препоръки. Въобще нравствено-просветна дейност кипи чак до горния ръб на нашата способност да поемем и осъзнаем цялата тази осведомителна лавина.
Има и такива материали, които не просто критикуват, а заклеймяват – и то не някакви неверници или еретици, ами самите християни (другите, разбира се), че и свещенослужителите начело с патриарха. Макар в дългия си живот никога да не съм чул някой от тези хора (от дякона до патриарха) да твърди, че е безгрешен, те по подразбиране са на мушката на будната християнска публицистична мисъл и остро перо. Тъй че нито Рождество, нито Възкресение, нито гредата в нашето око могат да спрат желанието ни да посочим сламката в окото на другите.
Вярно е, че и Иисус Христос е изобличавал и е гонил нарушителите на Божия закон. Но Той е бил и е, и винаги ще бъде Иисус, единственият с прозвището Христос, т. е. Месия или Помазаникът по български. И Той е, у Когото не се намери грях, ни лъст (1 Петр. 2:22). Затова никой не може да се мери с Него. При това Сам Той рече на самозабравилите се пазители на истината и морала, и обичаите, и традициите: който от вас е без грях, нека изобличава и заклеймява. За чест на ония безчестници, които искали да убият с камъни прегрешилата жена, никой от тях не дръзнал да каже, че е безгрешен. И се опомнили, и се отказали от убийствения си замисъл.
Защото това е новината на Христовото Рождество: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всякой, който вярва в него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).
Защото „християнството е повече от теории за вселената, повече от учения, записани на хартия; това е път, по който пътуваме към най-дълбокия и смислен начин на живот“, както казва един учен владика († Калист Диоклийски).
Не е сложно да го разберем. Сложно е сигурно да го приложим.
Но тъкмо това е новината на Рождество Христово: че има надежда да успеем да го приложим! Просто трябва да се постараем. Заслужава си! И то повече от всичко.
Честито Рождество Христово на всички!
