Показателно е през последните години, че в много наши храмове, параклиси и църковни административни сгради (особено в южната част на Родината ни) стана модерно да се „освежава“ наличният интериор с ново, лъскаво обзавеждане. За съжаление обаче то често пъти е доста посредствено и кичозно, олицетворяващо предимно естетическото равнище на своите поръчители и най-вече заличаващо наличната историческа памет.
Тук обаче думата ни по-скоро е за станалото в старинната базилика „Света Софѝя“ в столицата, където преди време беше разрушен старият граден иконостас, за да се замени с нов такъв от имитация на камък, без някаква съществена разлика във външния му вид. Съвсем скоро изчезна и дърворезбованият архиерейски трон, заменен от мраморен такъв! Въпросът ни в случая е към Софийската митрополия и нейния нов началник: с чие разрешение свещенослужителите от храма са направили това и ако тяхната обща култура е била недостатъчна, то имало ли е кой да им поясни, че на отстранения дърворезбован трон през 1945 г. е станала интронизацията на екзарх Стефан І, а старият иконостас е бил свидетел на проведения в храма Екзархийски събор през 1945 г.?
Всеизвестно е, че покойният ни патриарх Неофит беше обграден от посредствени „съветници“ – едни заварени, други доведени от нейде си, които използваха немощта му, за да печелят бързо и на свой гръб. Резултат от това са бутафорните и в голяма степен безмислени ремонти в Софийската митрополия и в Патриаршеската резиденция в Драгалевския манастир, заличили безвъзвратно тяхната идентичност.
Не казваме, че е лошо да бъдат правени съществени подобрения по места, когато това действително е необходимо, но не заради лични амбиции и облаги, имащи за резултат заличаването на свидетелства на българската църковна история.
Българската православна църква претендира да е хранител на вековни традиции и историческа памет, което обаче май само на думи изтъкваме, а на дело гледаме старателно да разрушим.
