Празникът на българските будители е установен преди стотина години и е поставен в деня на св. Йоан Рилски – 1 ноември по стар стил. Независимо от факта, че заради отношението на някои светски фактори дните 1 ноември и 24 май останаха да се честват отделно от паметта на св. Йоан и св. Кирил и Методий, както стана и с други празници, все пак връзката на този празник с всебългарския светец е безспорна. Както преди сто години, така и сега е кристално ясно кои са народните ни будители. Днес по радиото пуснаха запис на дечица, които сред будителите изредиха… Левски, Ботев, Раковски и толкоз! Никой не си спомня сякаш, че поставянето на празника (неслучайно отменен от комунистическата власт) в деня на св. Йоан Рилски говори за замисъла на учредителите на празника: да се почетат будителите на народната свяст от времето на Възраждането на народа ни. Защото и в началото, и сега като народни будители се почитат дейците на просветата, културата и християнството сред българите. А християнските дейци обединяват в себе си, освен вярата, още просветата и културата, че и общественото дело. По-късно се добавят и други личности, включително християнски светци, от други епохи, борци за народното добруване.
В прокламацията от 1922 г. за обявяване на Деня на народните будители се казва: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“.
Тази цел на празника не е отпаднала, нито ще отпадне някога. Както заявява тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски, „… първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот“.
Тези дни, уж във връзка с Деня на народните будители, се организират от български (уж) културтрегери чествания на някакви други (уж) будители като Петър Дънов, Ванга, Петър Димков, Вера Кочовска, Ваклуш Толев и пр. Какво общо имат обаче тези хора от близкото ни минало с пробудата на българския народ? Как може така кощунствено да се подменят българските будители, носители на духовност и просвета, с личности, които със сигурност имат свои последователи, но няма как да бъдат признати за всебългарски будители или духовни водачи?! Могат ли изброените хора да се сравняват с преп. Паисий Хилендарски, с Екзарх Антим и Екзарх Йосиф, с йеромонасите Неофитовци – Рилски и Бозвелията, с Иван Вазов, с Петко Рачов Славейков, с плеадата борци за пробуждане на народа ни в тъмни робски времена?
Явно древната подмяна продължава (много древната – който чете, нека разбира!) и днес. Нищо ново под слънцето.
