Из най-новата българска църковна история
„Действително, вярно е, че нашето висше църковно управление не стои на строго канонически начала, защото първенствующият епископ на Българската църква – Екзархът – не е, както изисква каноническият ред, и столичен епископ“. За тази каноническа аномалия споменава преди точно сто (100) години тогавашният Знеполски епископ Паисий (по-късно Врачански митрополит).[1] Тази аномалия е окончално поправена и напълно преодоляна едва през януари 1945 г., когато Софийски митрополит Стефан е избран за предстоятел на Българската църква. По-късно и в двата устава на БПЦ (1950 и 2009 г.) неизменно присъства едно и също изречение: „Българският патриарх е и Софийски митрополит“ (съответно чл. 14 от Устава от 1950 г. и чл. 38, ал. 1, от Устава от 2009 г.).
След кончината на приснопаметния Български патриарх Максим през 2012 г. Св. Синод приема противоканоничното и противоуставно решение да раздели двете функции, като ги повери на двама различни митрополити: един, който да бъде наместник на вдовстващия Софийски митрополитски престол, и друг – който да изпълнява функциите на наместник-председател на синода и да организира погребението на патриарха. Срещу това решение излизат с аргументирани особени мнения някои митрополити:
„В юридически аспект решението на Св. Синод в пълен състав, взето на 6.11.2012 г., с което е избран временно управляващ на Софийска eпархия, е противозаконно и противоуставно. То противоречи на нормата на чл. 10, ал. 1, от Закона за вероизповеданията, която определя, че Българската православна църква се представлява от Българския патриарх, който е и митрополит Софийски. Следователно Софийска св. митрополия не може да се управлява и представлява от друго лице, освен от Българския патриарх.
Как следва да се процедира, когато патриаршеският престол и Софийска св. митрополия овдовеят, е регламентирано в нормата на чл. 42, ал. 1, от устава, която е ясна и категорична. Kогато патриаршеският престол овдовее, Св. Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав до избирането на наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. Следователно това правило се отнася и за Софийска св. митрополия, която следва да се ръководи от наместник-председателя до избирането на Български патриарх и Софийски митрополит.
Нормата на чл. 42, ал. 1, от устава на Българската православна църква е специална по отношение на нормата на чл. 84, ал. 1, от устава. Процедурата за управление на овдовяла епархия, която е регламентирана с нормата на чл. 84, ал. 1, от устава, се отнася за всички епархии с изключение на Софийската. Това е така, защото Законът за вероизповеданията и Уставът на Българската православна църква – Българска патриаршия поставят идентитет между личността на Българския патриарх и Софийския митрополит“.[2]
По-късно противоуставното решение е отменено и вместо него е прието единствено възможното канонично решение: „Новоизбраният наместник-председател е и управляващ Софийска митрополия (епархия), до избора на нов Български патриарх и Софийски митрополит“. На това съдбоносно за Българската православна църква заседание е прието следното Становище на Св. Синод на БПЦ:
„1. Според чл. 38, ал. 1, от устава и чл. 10, ал. 1, от Закона за вероизповеданията Българският патриарх е и Софийски митрополит. Тези две длъжности, съчетани в една личност, са неотделими. Първостепенна е длъжността на патриарха, който е и митрополит Софийски. В случай на вдовство на патриаршеския престол на БПЦ единствено възможният Софийски митрополит е наместник-председателят.
Добре известно е на цялата българска общественост, че по време на вредоносния разкол претенциите на отделилите се от единството на Църквата бяха за разделянето на длъжността наместник-председател – патриарх от Софийски митрополит. Не трябва да има двоен стандарт. Всичко това е преодоляно и Св. Синод спазва Закона за вероизповеданията и Решението на Конституционния съд.
2. По въпросите на вероизповеданията и в частност на БПЦ има две решения на Конституционния съд (Решение № 5 от 11 юни 1992 г. по к. д. № 11 от 1992 г., и Решение № 12 от 15 юли 2003 г., по конституционно дело № 3 от 2003 г.), които са задължителни за всички, в това число и за БПЦ.
Според мотивите на Конституционния съд, изразени в Решение № 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело № 3 от 2003 г. се казва:
„Въпросът за именуването на църквата, както и въпросът за определянето на патриарха като софийски митрополит са въпроси от догматичен характер и тяхното решаване в каноничното право (така, както са възпроизведени в чл. 10, ал. 1 ЗВ) е с многовековна давност. Така например първенството на митрополита на главния град е установено с Апостолско правило 34 от Първия вселенски събор (325 г.) и потвърдено в няколко следващи събора. В българската история то е спазвано непоколебимо винаги при установяването на независима патриаршия – през 927 г. с въздигането на преславския митрополит в патриаршеско достойнство, през 1234 г. с възстановяването на Българската патриаршия и въздигането на търновския архиепископ в патриарх и за трети път с последното възстановяване на българската патриаршия през 1953 г. Впрочем подчинеността на Българската православна църква на апостолските правила, които се санкционират от вселенски събори, изключва възможността тя да възприеме друго решение. Несъмнено тези културно-исторически факти са с определена конституционна стойност, изрично призната в определянето на източноправославното вероизповедание като традиционна за България религия – чл. 13, ал. 3 от Конституцията“.[3]
В заключение, известна е максимата, според която историята се повтаря два пъти: първия път като трагедия, а втория – като фарс. Да се надяваме, че на утрешното си заседание Св. Синод ще опровергае тази максима и няма да си позволи да повтори стари свои грешки. Още повече, че „повторението на едно беззаконие не прави от него закон“ (св. Никодим Светогорец, Пидалион).
[1] Знеполски епископ Паисий, Ставропигиите от каноническо гледище с оглед към храма „Св. Александър Невски“ в гр. София, С. 1924, с. 77.
[2] „Особено мнение на Ловчанския митрополит Гавриил“ – https://bg-patriarshia.bg/news/osobeno-mnenie-na-lovchanskia-mitropolit-gavriil.
[3] Виж: https://bg-patriarshia.bg/news/stanovishte-na-sv-sinod-na-bpts-bp-ot-14-11-2012-g-po-aktual.
