Сега науката много била напреднала. Някои безумци дори твърдели: науката доказала, че Бог не съществува! (Пс. 13:1)
Та, много лесно сега всеки ще ти каже, че знае със сигурност за ветровете: те, ветровете, зависят от А, Бе,... Хикс и Игрек фактори – топли и студени течения, атмосферни налягания и прочие. Добре де, ама тия „топли и студени течения, атмосферни налягания и прочие“ откъде или от какво зависят? И така стигаме до приказката за това, кое е първото: яйцето или кокошката.
Тия работи обаче, мили деца, са други, за други приказки. А тази вечер аз ще ви разкажа за югоизточния вятър. Този вятър не духа често, нито толкова силно, но пък сега изведнъж се оказа, че му било времето. Той идва чак откъм Междуречието и носи мириса на омайни билки и ласката на топли нощи. Наистина е благодатен, мнозина го харесват, радват му се, ама нали знаете хората какви са – други пък му завиждат или просто искат да му стъпят на врата! Ей тъй, на, както когато някой лют враг победи кроткия си съсед, стъпи му на врата и оня се предаде!
Иначе селиминлии, както едно време се наричали сливенци, се оплаквали, че понякога в техния градец яростно връхлитали много люти ветрове, събирали се из доловете на Балкана, сливали се в едно и вкупом се нахвърляли над къщичките на бедните граждани. Затова и те започнали така да наричат града си: Сливен. Било, значи, от сливането на ветровете. Ама на онези, неприятните и опасни ветрове.
Дошло обаче време в началото на тази година областта на югоизточния вятър да привлече интереса на много земни князе от страната на новобългарите. Заинтересували се и вярващи, и невярващи властници, защото областта била плодородна, хората – благородни, надеждите за приходи – големи. А трябва да знаете, деца, че когато се заговори за такива работи, винаги става дума за пари. Вие това ще го научите един ден, но сега не се тревожете, има време за тревоги, те няма да ви подминат.
Най-напористи се оказали двама местни владетели. Единият бил бивш цар на долното (не мислете непременно за подземно) царство, един такъв груб и много властен. А другият бил известен лют княз, дето все искал да стане цар на горното (не точно небесното) царство. Този бил и лют, и злобен, и страшен. И за да го омилостивят, не го наричали северен (нали сега казват, че всичко лошо идвало от север), а му викали „Южния вятър“. Защото югът винаги е благ и полезен, и плодотворен. Този княз, Южният вятър, не бил нито толкова благ, нито толкова полезен, нито толкова плодотворен, дори напротив. Но той замислял как да простре буреносните си облаци и до областта на югоизтока, та да му е подчинен и да го подкрепя в бурите и ураганите, когато му дойде времето. А то щяло да дойде все някога, както се надявал. Нали никой цар не живее с орлите, я?
Да знаете, деца, че ветровете не са лоши сами по себе си. Също като хората, които не са лоши сами по себе си, но някои хора са – пази, Боже! Така и някои ветрове са – аман! Да не ти излизат насреща. Затова и тези добри хорица от областта на югоизточния вятър много се стреснали, щом чули, че земята им е привлякла завистливия поглед на Южния вятър. И сега треперят много, но то няма да е задълго. Защото и най-силният вятър беснее, вилнее, пък замлъкне и сетне никой няма да си спомня за него. Честна дума!
