Преди 13 години написах един материал за пенсионирането на доц. Димитров и достойното му оттегляне от активна преподавателска дейност. Искам да го повторя, не защото текстът е много добър, а защото преминалите от тогава години доказаха истинността на споделеното от мен.
„В Богословския факултет преподавателите се пенсионират и това е закономерност, която не учудва никого, освен може би „вечните“ служители на БПЦ. Позната е простичката логика на всеки работодател, че „няма незаменими хора“. Ще продължа клишето: … но има любими и незабравими! Днес в Богословския факултет бе изпято многолетствие за човека, който най-често е давал тон за това песнопение последните десетилетия – доц. Димитър Димитров. Традиционно, на 20 януари, г-н Димитров черпи за рождения си ден (в случая 68-и), а днес подобаващо почерпи и за своето пенсиониране и напълно заслужено преминаване в отдих. Добре познаваме думите на Апостола: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). Всеки по свой начин обаче преживява раздялата на работното място със старши колега. Едни изпращаме с любов и благодарност, заслужено тържествено, а други с нетърпение и радост от раздялата. И това не противоречи на завета на апостола, а е така, защото имаме пред очи техния живот и дело.
Доцент Димитров излезе от Факултета, на който бе всеотдаен цял живот с любовта, благодарността и уважението на цялата колегия. Верен на светоотеческото схващане, отразено и в думите на Алфред Нобел: „Богат е не този, който има, а който дава“, г-н Димитров е милионер в човечност и усмивка. Той щедро раздава певческия си талант на поколения богослови и искреното си уважение и обич към всички колеги. Затова и всички пяхме молитвено, с пълно гърло „Многая лета“ на колегата, учителя, приятеля, църковника Димитър Димитров“.
Вчера, 11 януари 2024 г., доц. Димитров напусна завинаги нашия земен свят. Онова мощно „Многая лета“, пято от академичната ни общност за него в двата дни, в които той държеше да е сред нас – рождения ден (20 януари) и Димитровден, сега ще заменим с молитва и сълзи за една осъзната и тежка загуба, и поемането на един отговорен и задължаващ ангажимент: да поддържаме светла и вечна паметта за Димитър Димитров.
Ако можех да напиша за него едно препоръчително писмо за Отвъдното, то щеше да е просто и искрено: Много добър човек!
Бог да прости незабравимия доц. Димитров!
