Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (320 Votes)

632Как бихте отговорили на търсещ, нецърковен човек, който ви попита за това, че старозаветните пророци са убивали хора (например Илия)?

Отговор: Бих казал, че не сме спасени от пророци и светци, а единствено и само от Иисус Христос. И можем да подражаваме на пророците само в тяхната любов и преданост към Бога.

Живеейки в своето време, сред народи, които принасят човешки жертви и препълват земята с нечестие и беззаконие, те са виждали проявата на своята преданост към Бога във физическото унищожаване на злото.

Христос обаче ни показа един съвсем различен начин. Той каза, че злото не може да бъде унищожено чрез зло. В един свят, който вече е препълнен с него, трябва да се умножава не злото, а доброто. Ето защо Той заповяда на омразата да се отговаря с любов.

Един православен журналист и психолог разказваше как неуспешно се е опитал да обедини двама прославени от Църквата светци – пророк Илия и Серафим Саровски – в един урок за неделното училище.

Накрая той казал:

„Пророк Илия толкова много обичал Бога, че заради Него със собствената си ръка убил четиристотин и петдесет езически жреци.

Батюшка Серафим толкова много обичал Бога, че когато бил нападнат от разбойници, захвърлил брадвата си и не им се съпротивлявал.

И така, ако от времето на страшния пророк Илия хората са се научили да виждат светостта и в кроткия Серафим, това означава, че проповядването на Евангелието на цялото човечество не е било безплодно“.

Разбира се, този аргумент не е безспорен и виждаме, че много църковни хора, особено през последните години, се връщат към предхристиянското разбиране за това как се проявява любовта към Бога.

За съжаление, малцина от тях очевидно си спомнят „Слово за пророк Илия“ на св. Йоан Златоуст. А неговите думи звучат много неочаквано за нас.

ΑΓΙΟΣ ΙΩΑΝΝΗΣВ кървавото унищожение на езичниците от пророка св. Йоан Златоуст вижда съвсем не негова заслуга, а явна слабост – по-скоро грях, отколкото добродетел:

„… Тогава какво направи Бог? Виждайки, че Илия не се прониква от човеколюбие към заслужаващите наказание, Той отделя пророка от съжителство с грешниците.

„О, Илия – казва Бог, – Аз познавам твоята ревност, признавам твоите изисквания, но се смилявам и над грешниците, щом те биват наказвани извън мярата. Ти си строг съдник на благочестието, а човешкият род винаги греши. Тогава остава да ви разделим един от друг. Иди поне на небето, след като не можеш да понасяш грешниците, а Аз ще се преселя на земята. Ако продължиш и занапред да бъдеш с грешниците, целият човешки род ще бъде изтребен, бидейки постоянно наказван от тебе. Какво тогава? Иди поне на небето, Илия! Огънят не може да живее с тръстиката.

Ще ти дам безгрешни съжители, ще те поселя сред ангелските чинове. Премести се на небето, а Аз ще отида при грешниците, Аз мога да нося на раменете Си изгубената овца и всички грешници, призовавайки: елате при Мене всички отрудени и обременени, Аз няма да ви наказвам, но ще ви утеша…“.

Христос, според мисълта на св. Йоан Златоуст, сменя пророк Илия. Не от съд, а от милосърдие се нуждае потъналото в жестокост човечество, което е загубило състраданието и любовта.

Може би сегашното завръщане на християните към Стария Завет не е случайно. Любовта оскъдня при онези, които са призвани да обичат. Какво друго остава на Спасителя, освен да върне на света онова, без което той не може да живее – любовта, милосърдието, кротостта?

Маран Ата! Ела, Господи!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8a6a 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски