Бъдни вечер

Този празник е много популярен сред българския народ. Всички го знаят и всяко семейство го празнува. Той има различни имена, почти колкото и препоръчваните от народните обичаи ястия на трапезата тази вечер. Зад тези обичаи обаче и в суетнята около тях много често се губи истинският смисъл на празника. А той е в очакването на раждането на Спасителя на света. Той се е родил в скромна и бедна обстановка, която по човешки разбирания не е достойно място за Богочовека. Но ако великият Бог стана като нас, нищожните човеци (колкото и да се мислим понякога за велики!), има ли значение обстановката, в която Той се е родил? Важното е това, което вярват всички християни по цял свят вече две хиляди години: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот (Йоан 3:16).

Хубаво нещо са празниците, образно казано – те са най-слънчевите дни в живота ни. Но още по-хубаво е, когато празнуваме смислено, с любов към Бог и към човека и хората край нас. И дори онези, които нямат в себе си вяра в Бог, на такива дни е добре да проявят любов към другите хора без изключение и без условия. Защото Бог не стана човек, за да ни поставя условия, а с безусловната Си любов към нас, към света, извърши спасението на всички хора независимо от произход, принадлежност, вяра или неверие, доброта или лошота. Това празнуваме ние, християните, тази вечер: Божията изкупителна саможертва. Бог на този ден дойде при нас, за да отидем или поне да се доближим и ние до Него. Може би не всички ще стигнат до Него. Но тази вечер е една прекрасна възможност да тръгнем към Него по пътя на доброто чрез промяна на мисленето и действията си. А ако все още някой се пита колко трябва да са ястията на тазвечершната трапеза, нека се замисли, че света Дева Мария и старецът Йосиф във Витлеемската кошара са имали в торбицата си само някой къшей хляб, но пък са имали богатото благословение от Бог!