Мобилно меню

4.9542857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (175 Votes)

Vasil KolevСлед 10.11.1989 г. общественици, писатели, учени и публицисти направиха много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю Никифоров от гр. Ловеч като един от най-значимите ни възрожденци. Написани бяха десетки книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени бяха книги за живота и делото на свещеника. Поставени бяха паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в София се проведе Юбилейна национална научна конференция, посветена на 125-годишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881 г.). В нея с доклади и изказвания участваха историци, литератори и други интелектуалци – представители на БАН, Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ), университети и исторически музеи. На тази конференция присъстваха вицепрезидентът на Р. България Тодор Кавалджиев, митрополитите Варненски и Великопреславски Кирил, Русенски Неофит (от 2013 г. Български патриарх) и Врачански Калиник. Материалите от конференцията бяха публикувани в сборник със заглавие Поп Кръстю – живот и дейност. В одобрените от МОН учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.

В този ред на действия, очистващи името на ловчанския свещеник, от 2003 до 2021 г. бяха направени четири предложения площадът пред художествената галерия в кв. „Вароша“, гр. Ловеч, да се именува на свещеноиконом Кръстю Никифоров. Инициатори бяха Българската православна църква в лицето на Ловчански митрополит Гавриил, Църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“ и ЦИАИ, Фондация „Граждани срещу насилието“, Културно общество „Поп Кръстю“ и Регионален исторически музей – Ловеч (2013 г.). Учудващо, местната власт, която би следвало най-ревностно да защитава паметта на един свой достоен съгражданин, а с това и обществения интерес, така че никой повече да не свързва ловчалии и техния град с предателство спрямо Левски, засега абдикира от това свое морално задължение.

Мотивите, изложени в предложенията, са:

Кръстю Никифоров е патриот и просветител, борец за църковно-национална независимост и социална справедливост. Роден е в Ловеч през 1838 г. През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. Като ученик помага на Георги Сава Раковски при отпечатването и експедирането на в-к Дунавски лебед. Няколко години учителства във Враца, след което е ръкоположен за свещеник и служи в храм „Успение Богородично“, гр. Ловеч. Взема активно участие в църковната борба на българите. Поп Кръстю пръв донася и разпространява в Ловеч съчиненията на Раковски. Заклева членовете на създадения от Васил Левски революционен комитет в Ловеч и е избран за негов касиер. През 1876 г. Ловчанският митрополит Йосиф (от 1877 г. до 1915 г. Български екзарх) отличава поп Кръстю с най-високото свещеническо звание – иконом и го назначава за свой архиерейски наместник в Орханийска (Ботевградска) духовна околия. Свещеникът е сред учредителите на Ловчанското читалище. През 1879 г. написва Требник – сборник от авторски произведения, част от които са публикувани от Петко Славейков във в-к Целокупна България.

Във всичките си служебни и обществени дела поп Кръстю показва завиден за тогавашния българин интелект и висок морал. Личности като него, превъзмогнали егоизма си в полза на общността, са истинските нравствени ориентири, от които българското общество има нужда.

Високообразован за времето си, искрен проповедник на православната вяра, честен до фанатизъм, поп Кръстю влиза в противоречие с някои сподвижници – користолюбиви и безогледни в своите помисли и действия. Конфликтите се задълбочават след Освобождението, когато облагите от властта са реални, а моралните устои на бившите поборници – нестабилни. Свещеникът се оказва изправен срещу стихията на алчността, беззаконието, жаждата за богатства и власт. За да бъде отстранен като морален съдник, срещу него е употребено най-коварното оръжие – лъжата. Наклеветен е, че е предал Левски на османската власт. Измислицата, подхваната от печата, с насърчението на „силните на деня“ се превръща в легенда – най-широко разпространената черна легенда в най-новата история на българите, просъществувала сто и двадесет години.

Именуването на площада ще е знак, че държавата, в лицето на общинската управа на гр. Ловеч, зачита приноса на свещеника в борбите за църковна, национална и социална свобода, в усилията за културното, просветно и духовно израстване на българина, и не смята името поп Кръстю за синоним на предателство, използвано от революционери и управници срещу Българската православна църква в продължение на толкова много време. Именуването на площада на свещеноиконом Кръстю Никифоров – символ на оклеветения българин – ще е израз на покаяние пред паметта не само на конкретния човек, но и на всички жертви и мъченици със съдби, сходни на неговата, което е необходимо за духовното пречистване на народа.

Въпросният площад се намира в непосредствена близост до къщата на поп Кръстю и на стотина метра от храм „Успение Богородично“, където той е служил. Около това място е била съсредоточена и дейността на Централния революционен комитет в Българско.

Първото предложение (2003 г.) не беше внесено за обсъждане в Общинския съвет с аргумента, че пространството не е площад и „че е рано да се решава този въпрос“. Явно за общинските съветници сто и двадесет години са недостатъчен период от време, за да се поправи една доказана несправедливост.

Към второто предложение (2013 г.) беше приложено писмо от Национален център за териториално развитие – ЕАД – София, в което се казва, че „пространството пред Градската картинна галерия в кв. Вароша, гр. Ловеч представлява площад“.

Становището на кмета Минчо Казанджиев беше площадът в кв. „Вароша“ да се именува „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“ с мотива: „Достойно и неоспоримо остава навремето мястото на свещеноиконом Кръстю Никифоров в духовния живот на гр. Ловеч като народен будител и поборник за църковна и национална свобода“.

Постоянната комисия по образование, култура, младежта и децата обаче единодушно реши да не подкрепи предложението с абсурдния аргумент, че липсва информация относно наличие на площад пред Художествената галерия.

На заседанието на Общинския съвет общинските съветници отказаха да разгледат внесеното от кмета предложение. В мотивите за отказа им се казваше, че поп Кръстю има значителен принос за развитието на България и по тази причина до решение за отбелязване на годишнината му може да се стигне след като неговата личност бъде обсъдена на национално равнище и историците излязат с компетентно становище.

Две години по-късно фондация „Граждани срещу насилието“ напомни на общинските съветници, че имат несвършена работа, в отговор на което председателят на Общинския съвет Тихол Тихолов и зам.-кметът Пламен Петков агитираха в постоянните комисии срещу предложението отново с безумното твърдение, че пространството не е площад.

Първоначалното становище на кметицата Корнелия Маринова по повод третото предложение (2021 г.) гласеше: „Изхождайки от факта, че „личността и делото на свещеник Кръстю Никифоров са придобили национално значение“, „решението „за“ или „против“ може да стане само с широкото участие на национални и местни научни и културни институции, граждански и обществени организации, които да постигнат съгласие“.

Общинският съвет удовлетвори искането на кметицата, като гласува единодушно „… да се проведе научна конференция под патронажа на Община Ловеч с участие на специалисти – историци, която да изгради единно становище върху делото на свещеноиконом Кръстю Никифоров, след което да се вземе решение за именуването на площада“.

След близо пет месеца бездействие от страна на общинската администрация, фондация „Граждани срещу насилието“ призова обсъждането и съгласуването с компетентните лица и институции да не се използва като повод за безкрайно отлагане на окончателното решение по темата и предложи да се постави срок.

В отговор на предложението кметицата се откава от идеята си за провеждане на научна конференция, като заяви, че такива форуми „… се правят за известни личности с национален принос“, а „… случаят със свещеноиконом Кръстю Никифоров не е такъв“, тъй като „… дейността му изцяло е свързана с делото на Васил Левски“. За разлика от предишното ѝ становище, в което се споменава за възрожденско-будителската роля на свещеника и за енергичната му църковна дейност, обществената активност на свещеника сега е сведена само до участието му в „Ловешкия частен революционен комитет“.

При това положение Фондация „Граждани срещу насилието“ направи четвърто по ред предложение за именуване на площада.

След три отхвърляния, най-накрая на 30.9.2021 г. Общинският съвет с 20 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“ реши да „именува площада пред Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в гр. Ловеч, кв. „Вароша“ с името на свещеноиконом Кръстю Никифоров“ (тук).

И когато въпросът с именуването изглеждаше приключен, кметицата внесе казуса в Административен съд – Ловеч (тук) с мотива, че не е спазена процедурата.

Според съдебното решение от 11.1.2022 г. в жалбата си от 4.11.2021 г. Маринова иска не само отмяна на решението на Общинския съвет от 30.9.2021 г. като незаконосъобразно, но и обявяването му за нищожно. Ответникът – Общински съвет Ловеч, който се представлява от своя председател Петър Цолов, оспори основателността само на искането за обявяване на решението за нищожно. Затова и впоследствие не обжалва съдебното решение пред Върховния административен съд. Съдът отхвърли като неоснователно искането за обявяване на решението за нищожно, тъй като е било издадено от компетентен орган – Общинският съвет има правото да именува площада. Съдът обаче отмени решението на Общинския съвет като незаконосъобразно, заради процедурни нарушения – предложението за именуване на площада не е било публично оповестено и не е било подложено на предварително обществено обсъждане. Относно решението на Общинския съвет за провеждане на научна конференция, след което да разгледа предложението за именуване на площада, съдът отбеляза, че „… дори да беше проведена такава през 2021 г., научната конференция не е включена от закона като форма на участие на заинтересованите лица в производството“.

С решението си съдът върна делото за именуване на площада в Общинския съвет, от морала и професионализма на чиито членове зависи свещеникът да получи своята заслужена, макар и закъсняла, реабилитация. Изчиствайки името на поп Кръстю от вековния позор, ловешките общински съветници биха защитили не само града си, но и националния интерес. За ролята на човешкия фактор в разрешаването на наболелите обществени проблеми Апостолът на свободата е казал: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е“. Дано думите на Левски помогнат на общинските съветници да осъзнаят висотата на отговорността си, за да вземат правилното решение.

На 1.4.2022 г. фондация „Граждани срещу насилието“ внесе за пети път предложението си за именуване на площада. Ако през предходната година кметицата възпрепятстваше приемането му с протакане, процедурни хватки и оспорване в съда, сега тя влезе в ролята на задкулисен играч, скрит зад „Инициативен комитет“, излязъл с „алтернативно“ предложение площадът да се прекръсти „Привременното правителство в България – I отд. от Б.Р.Ц.К.“. Настоящата акция на кметът Маринова налага следните констатации:

1. Като членове на „Инициативния комитет“ са се подписали директори и председатели на организации и учреждения, финансово зависими от местната власт, подчинени на кметицата или на политически сили: Капка Кузманова (Регионален исторически музей), Валентин Узунов (Градска художествена галерия), Юлияна Цанева (Регионална библиотека), Стоян Георгиев (Ловчанско читалище), Светослав Генков (Туристическо дружество „Стратеш“), Павлина Петрова (Държавен архив – Ловеч), полк. о.з. Гриша Генов (Областен съюз на сержантите и офицерите от резерва и запаса), о.з. Николай Василев (Военен клуб), както и бизнес-партньори на Община Ловеч: печатница „Инфо Вижън“, сдружение „Екомисия 21 век“, хотел „Царяна“. Дали въпросният комитет е инициативен или изпълнителен, всеки сам може да прецени.

2. Заедно с името се променя и идеята за кръщаване на площада, като се търси сблъсък на две безспорни имена в българската история. Културните и просветни прояви, свързани с популяризиране личността и делото на поп Кръстю се вкарват в забранителния списък на общинските културно-просветни институции, с което се повдига въпроса в чий интерес работят те – на гражданите или на властта.

3. Да се кръщава на институция, а не на личност, също е преднамерено действие на една партийно-бюрократична машина.

За кметицата справянето с казуса „Поп Кръстю“ винаги е било решаване на задача, чийто отговор е предварително зададен от Комитета и Фондация „Васил Левски“. На 8.12.2003 г. ръководствата на двете организации излязоха с Позиция, в която заявиха, че „… по отношение подготовката на народа за въстание въпросният ловешки свещеник от деен участник в революционното движение прераства в идеен противник на революционната организация, на БРЦК и лично на Васил Левски“, заради което „… поп Кръстю Никифоров може да е невинен в едно приписано му деяние, но не е герой, за който може да се издигне паметник“.

В книгата си Левски - най-ясната загадка дългогодишният председател на Комитета „Васил Левски“ Дойно Дойнов също нарича попа „идеен противник на Левски“.

Защо така упорито се насажда тази теза, след като се знае, че в писмо до Любен Каравелов от края на юли 1872 г. самият Левски препоръчва поп Кръстю за редактор на нов вестник, наричайки го „наш“ и „полезен“ в работата човек? Защото поп Кръстю не приема принципа „целта оправдава средствата“ и се обявява против възприетата тактика на революционен терор, изразяваща се в обири и убийства. Свещеникът остава верен на вроденото си чувство за справедливост, на християнската си етика, неприемаща убийството на невинни хора. Клеветниците на поп Кръстю вземат на прицел тъкмо християнския морал на отеца, атакуват неговите нравствени начала и мироглед. В този ред на мисли, упоритата съпротива срещу постигнатото през последните десетилетия реабилитиране на свещеника е не просто отказ да се признае историческата истина, която категорично очиства поп Кръстю от клеветата, а свидетелство за продължаващото и днес пред- и следосвобожденско отричане на Църквата от страна на революционери и политици. В основата си атаката срещу о. Кръстю Тотев Никифоров е съпротива против Църквата и нейната първостепенна роля в историята на нашия народ, против нейното влияние в живота ни и днес. Затова в комитетите на Левски някога са участвали сто тридесет и четири духовни лица, а в днешния т. нар. Общобългарски комитет „Васил Левски“ няма нито един свещенослужител.

За никого не са тайна пристрастията на Маринова към позицията на Комитета „Васил Левски“ и едноименната фондация, в ръководствата на които тя участва, откъдето произтича и личният ѝ интерес да отхвърли предложението за именуване на площада. За съжаление, в организираната от нея съпротива срещу изчистване на името на поп Кръстю виждаме само процедурни хватки, задкулисни частни интереси, корист, лъжи, антихристиянски настроения и ретроградно мислене.

Нима културата, манталитетът, моралът и всичко, което се нарича ценностна система на един народ, трябва да са такива? Това ли е „алтернативата“?


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8y9ku 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин