Свършва Великата седмица. Седемте дни са посветени от Църквата на събитията от последното влизане на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Това са: очистването на храма от търговците, символното проклеване на безплодната смоковница (смокиня), оплакването на Свещения град, прощалната вечеря с учениците, известна като „Тайната вечеря“ (защото на нея е установено тайнството на тайнствата – светата Евхаристия), прощалната беседа с апостолите, първосвещеническата молитва-разговор на Спасителя с Неговия небесен Отец, предателството на Юда, отиването в Гетсиманската градина и молитвата там, залавянето, съденето пред юдейските първосвещеници, пред цар Ирод Антипа и пред управителя Пилат Понтийски, осъждането на кръстна смърт, разпятието, смъртта на кръста, оплакването и погребението.
Заради страданията на Иисус Христос в тези последни дни от пребиваването Му сред нас седмицата се нарича още Страстна (от старинното значение на думата страст = страдание).
В Рилския манастир както във всички православни храмове снощи, Велики петък вечерта, се извърши богослужение, включващо и т. нар. "опело" на умрелия „заради нас и нашето спасение“ Иисус Христос (това са три поеми от десетки куплети, чиито стихове изразяват скръбта на вярващите за смъртта на Спасителя). А днес сутринта се отслужиха т. нар. „часове“, последвани от Василиева света литургия. Заради особения ден литургията започна като вечерна (с молитвите и песнопенията от предстоящата вечер), но от „входа“ (кратко шествие на свещеника в храма) на вечерната продължи вече литургията. Само че преди апостолското и евангелското четиво се прочете дълга поредица от старозаветни откъси, представящи древни предобрази на спасителното дело на въплътилия се Божи Син.
На днешния ден, последния от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности, Христос с човешкото Си тяло е в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ са се заключили в една къща, стоят там със съкрушени сърца и още не могат да проумеят как е възможно да се случи всичко това. Те дори и не помислят какво ще правят от утре нататък, когато вече няма да важи религиозната забрана за движение и работа. Само жените около света Богородица не падат духом: подготвили са още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след „съботната почивка“ да помажат тялото на Спасителя. Кой знае колко са спали в тези последни нощи, но сутринта „в първия ден на седмицата“ те „много рано“, още по тъмно, отиват на гроба, където ги очаква голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.
Но това е на утрешния ден. А на днешния и те, и ние сега, като си припомняме тези събития, стоим в очакване на „чудото на чудесата“ – Възкресението Христово. Ние все пак за разлика от тях знаем, че то се е случило, че смъртта е победена и животът тържествува благодарение на „Началника на живота“.
Тази събота народът я нарича „дългата събота“, но не в търговския смисъл на сегашните „дълги петъци“ или тем подобни пазарни понятия, а в смисъла на повечето часове за домакините и техните помощници да подготвят всичко за утрешния „празник на празниците“ – Пасха Христова.
Денят високо в планината, в обителта на свети Иван Рилски, е слънчев, спокоен, поклонници пристигат за среднощното богослужение, тихо се покланят в храма на обителта и се оттеглят в съботния "покой". Други дойдоха с автобуси и с леки автомобили, за да се благословят от светинята и да се върнат в своите места да посрещнат Възкресението. Те предпочетоха на Велика събота тук в молитвен размисъл да се поклонят смирено на спасителните страдания и смърт на нашия Господ Иисус Христос. Поклонниците ще бъдат несравнено повече утре, на Великден.
В късния следобед поклонници донесоха свещения огън от Ресиловския манастир, където той се пази от миналата година. Така се засвидетелства единството във вярата и в надеждата за всеобщото възкресение и вечния живот.
Затова отново казваме молитвените слова: "Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!"
