Посвещавам на съпругата си, родена в разорената от руското оръжие Зелена Украiна
В Откровението на св. Йоан Богослов се намира един много интересен текст, който всякога ме е озадачавал искрено, предизвиквал е огромното ми недоумение. В него е описана „небесната война“ – битката между св. архангел Михаил, застанал начело на две трети от ангелското войнство против сатаната, наречен в текста „змей“, и повлечената, подмамена от него, третина от Божиите ангели, превърнали се така в демони, в бунт срещу Бога. Кое ме озадачава ли? Озадачава ме сериозно стих 11 от глава 12. Подвигът на тези ангели е сравнен с подвига на християнските мъченици. Те в тази битка са тръгнали „да умрат“, те не „милеят за живота си“, според точния израз.
Ама ангелите, останали на Божия страна, предвождани от Михаил, са значително повече, повече от половината от цялото първосътворено Божие войнство, те са две трети и са срещу едва едната трета отстъпили от Бога бунтовници! Не само численото превъзходство е огромно, но и нещо повече: Бог е на тяхна страна! Защо тогава това метаисторично събитие, предвечното и „в небесата“, е уподобено на гоненията и жертвена смърт на мъчениците в раннохристиянската история?
И като споменахме Бог… Зачитаме се внимателно и изведнъж осъзнаваме, че в тази битка сякаш Бог Го „няма“! А вместо Бога се натъкваме на „Агнец, пролял кръвта Си“, и ангелите побеждават бесовските пълчища, предвождани от самия сатана, „чрез тази пролята от Агнеца кръв“, чрез нищо друго. Чрез „кръвта на Агнеца, заклан преди сътворението на света“, както на друго място в Откровението е записано: Откр. 13:8. И нещо повече: те побеждават, просто свидетелствайки за нея, „чрез словото на своето свидетелство“, както гласи самият текст или, с други думи, приобщавайки се чрез изповед към тази кръвна жертва. Ще рече: ангелите, тръгнали подир Михаил, сякаш са излезли не за да победят „в името Божие“, ами за да загинат заради Бога. И ако някому това се струва странно, ако някой има чувството, че в момента си играем неблагоговейно с отделни думи от Свещ. Писание, нека продължи да чете текста до края на глава 12. Там ще види, че св. Йоан действително уподобява победилите сатаната в небесната война само „чрез словото на своето свидетелство“, просто „приобщавайки се към жертвената кръв на Агнеца“, с привидно победените в земната война на изгонения от небесата сатана – християнските мъченици, които съвсем подобно на ангелите стоят против „разгневения змей и пълчищата му“ с нищо друго, освен със „свидетелството на Иисуса Христа“ и „Божиите заповеди“ (ст. 17).
Но кой е всъщност този „змей“? То е ясно кой е – в ст. 9 на глава 12 той е непосредствено назован като „старовременна змия, дявол и сатана“. Според Свещ. Писание на Стария Завет обаче той е и още нещо – той е херувим по своето първоначално сътворение, „засеняващ херувим“ (Иез. 28:14). А Михаил кой е или по-скоро какъв е, според ангелските чинове и йерархия? Михаил е „просто“ архангел. Според православното предание архангелите, заедно с ангелите и господствата, са в третата, най-нисша сфера в небесната йерархия, а и самата дума „архангел“ именно това и означава – предводител на ангели. Цяла една сфера още (тази на „господства, добродетели и сили“) дели Михаил от най-висшата сфера, в която сатана се намира – тази на „серафими, херувими и престоли“. И така, имаме пред себе си един ангел (макар и архангел), изправил се против херувим. И едничкото му „оръжие“ срещу това несравнимо по-могъщо от него същество е Божията… беззащитност, ранимост, откритост – жертвеността Божия, открита ни чрез Агнеца Божи Христос, кръвта на Агнеца, в която се приобщава, заедно със своите войни. Единственото му оръжие е Истината и нейната смела изповед, че херувимът се е превърнал на сатана (противник), че е станал „клеветник и лъжец“ (ст. 10).
Представената тук картина на неравностойна битка, при която победителят е повече от неочакван, ни напомня един друг библейски старозаветен сюжет. Разбира се, че ни напомня двубоя между Давид и Голиат! Войните на Израил са уплашени, готови са да умрат, но въпреки всичко не отстъпват от полето на битката. И тогава пред тях застава един юноша, за да ги вдъхнови. Младият Давид дори отказва да се въоръжи подобаващо срещу гиганта Голиат и го побеждава едва ли не по чудо, с един обикновен камък, съвсем тъй открит, беззащитен и уязвим като Михаил срещу херувима, като Христос срещу враговете Си, като християнските мъченици срещу „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:2), с едно-едничко „оръжие“ – истината.
Веднъж „унизен“ в небесата, победен от ангел от несравнимо по-нисък разред, падналият херувим ще бъде победен и унизен и на земята, за която вярва, че е изцяло в негова власт (Откр. 12:12-13), от една… жена, от жената, която е „родила мъжко дете“, и изведнъж ще се окаже, че самата земя няма да му се подчини, а ще осуети замислите му против въпросната жена и детето ѝ – реката, която ще избълва от устата си, за да удави в нея Майката и Сина, земята ще я погълне (ст. 15, 16), за да останат те напълно невредими и не само това, но и за голям период от време ще осигури на Жената с Отрока ѝ гостоприемство и храна, макар в самата пустиня, за да ги скрие от змея (ст. 14).
Отрокът, разбира се, е Иисус Христос. А Жената коя е? Естествено, че е Богородица, че е Дева Мария. Откъде е обаче у падналия херувим злобата не само срещу Младенеца, а и срещу родилата Го Дева? Обикновеното палестинско момиче Мариам по силата не само на това, че е родила Бог-Слово, но и на своята несравнима с нищо чистота, резултат от личен подвиг, ще заеме именно мястото пред Лицето на Самия Бог, от което засеняващият херувим е отпаднал чрез бунт и гордост, и затова в Литургията на св. Йоан Златоуст ще бъде описана като „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“. В останалата богослужебна традиция пък ще бъде наречена „унищожителка на бесове“, затова и при Благовещението тя ще разговаря с архангел Гавраил кротко, но като с равен, а големият православен богослов Владимир Лоски ще я определи като „трептяща между тварното и нетварното“, благодатно обожена от Светия Дух като битие.
На изображението: Архангел Михаил, склуптура от площад „Независимост“ в Киев; архангел Михаил се смята за покровител на Украинската столица и е изобразен и на герба на града.
