По Божий промисъл бях на именния си ден в родното село на свекърва ми и свекъра ми. Известното от учебниците по история с най-голямото намерено златно съкровище село Вълчитрън. А този ден беше и храмовият празник на селото. Църквата, голяма куполна сграда, строена през далечните 1887 до 1895 г., носи името на св. равноапостолни Константин и Елена.
Днес тя беше отворена, но нямаше богослужение. На масичка беше оставено снопче от свещички по 20 стотинки на самообслужване, от което обаче бяха останали последните три свещички. Други нямаше, но не защото е имало много хора, за съжаление, а защото не се е и очаквало да има много хора. Птици бяха влетели през изпочупените прозорци на храма и бяха свили гнезда под купола. В момента кръжаха във въздуха и бяха замърсили подножието на Кръста на поставената на дървен проскинитарий икона на св. Константин и Елена. Иконата не само, че не беше украсена с цветя на нейния празник, но беше потънала в дебел слой прах. Докато я почиствах, в храма влязоха двама мъже, по-стар и по-млад, явно също като мене не от селото, които с интерес разглеждаха стенописите и коментираха, че са уникални. Оригинални стенописи и икони, рисувани преди повече от век от зографа от Дебърската школа Данаил Несторов Траянов.
А защо вълчитрънци така се бяха отдалечили от своята вяра? Четиридесет и петте години безверие бяха свършили преди тридесет и две години. Нима още даваха своите горчиви плодове? Кога за последен път е имало св. Литургия в този храм? Кога е имало причастници на Тялото и Кръвта Господни?
Една обява в центъра на селото известяваше жителите, че на 2 май черквата щяла да е отворена от 11 до 12 ч. А тогава беше Великден! В това българско село с над хиляда жители не беше имало църковни служби през Великата седмица… Нито дори на Разпети петък, нито полунощна Възкресна служба в нощта на Възкресението.
За опелото на двете баби на мъжа ми уговорих девера ми да извика свещеници от Плевен. А всички жители на Вълчитрън, които се преселват в отвъдното без християнско опело? Било ли е така дори през турско?
Дали повечето жители на селото бяха атеисти или не се беше намерил някой, който да ги обгрижва духовно? На такава почва суеверията избуяват. В селото доскоро е имало прочута гледачка, която леела куршум…
Винаги чета с радост обявленията за свещенически ръкоположения на страниците на Църковен вестник. Те са по епархии и, за съжаление, не си спомням в близките години да съм попадала на съобщение от Плевенска епархия.
А така необходими са свещенослужители, които с пламенната ревност на апостолите да проповядват словото Божие. Да бъдат като св. равноапостолни Константин и Елена и както те са извели народа от езическия мрак към светлината на богопознанието, да въведат отново в тази светла вяра лутащите се души.
Надявам са на милостта Божия, че ще настъпи ден, когато на моя имен ден църквата „Св. Константин и Елена“ в с. Вълчитрън ще ме посрещне с радостен камбанен звън. И в нея всяка неделя свещеник ще отслужва благодарствена служба и равноангелски песнопения ще се възнасят към небесата, и ще има причастници, сред които и много дечица…
Да се помолим за това, защото „жетвата е голяма, а работниците са малко“.
