Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размишляваше, какъв ли е тоя поздрав…
(Лука 1:28-29)
Днес празнуваме празника на благата вест! Днес празнуваме срещата на Божия вестител архангел Гавриил с девицата Мариам! Срещата на небесното със земното! Ангелът, който оповестява радостната вест за спасението на човешкия род, се обръща към една скромна девица с определението: благодатна!
Нека се запитаме как ли е изглеждал този ангел? Дали е бил облечен с тогавашните дрехи? Дали е почукал на вратата и е влязъл като всеки друг човек? Или се е появил от нищото? Дали около него са сияели лъчи? Дали е имал криле? Дали Пресветата Дева е разпознала в него Божи вестител?
Защото, както казва преподобният Паисий Светогорец: „Когато ние мислим за светиите, светиите също мислят за нас“. Който се моли на ангели и светии, той и общува с тях. Мариам от тригодишна общува с херувимите в Храма Господен. Нейните дни минават в молитва и общение с хора, отдали се на вярата и очакващи появяването на Месия. Мариам, може би като всички юдеи, е очаквала „да се изпълни времето“. Надали обаче е мечтала да стане Божия майка. И затова нейната скромност я кара да се смути от поздрава: радвай се, благодатна.
Етимологията на думата благодатна означава човек, получаващ Божията благодат, и човек, даващ Божията благодат на другите. Благословен е човекът, който е осветен чрез молитва, върши благи дела и е достоен за благодарност и похвала.
Ето защо, от думите на ангела Пресвета Богородица се е смутила. Смирената и скромна девица не се е чувствала достойна за този поздрав, не се е чувствала достойна за благодарност и похвала. Тя е едно младо момиче, което слави Господа от най-ранна възраст. В ежедневието си е изучавала Св. Писание и се е занимавала с ръкоделия, най-фини бродерии, шиела изящни дрехи, но няма дела, с които да може да се похвали. И затова още преди да чуе докрай посланието на ангела, Пресветата Дева се учудва от определенията благодатна и благословена.
Нека се замисли всеки от нас – как би реагирал на тази среща и на този поздрав. Дали между нас има хора с такава молитвена нагласа, която би им позволила да общуват с ангели? Защото, може би, този ангел не е бил с човешки облик. Защото, може би, този ангел не е говорел на човешки език?
Защото, може би, този ангел е разговарял само в сърцето със светата Дева?
А ако е така, то кой от нас може да има толкова чисто сърце, за да бъде посетен от ангел и да запази самообладание. Особено след поздрава на ангела: Господ е с тебе! Защото това е благата вест за Въплъщението. Но как може Господ да бъде с една петнадесет-шестнадесетгодишна девица? И защо Господ избира нея? Тя не е царица. Тя не е принцеса. Тя не е пророчица. Тя е скромно момиче със спокоен поглед, доброжелателна и почтителна към всички и най-вече кротка.
И между нас има такива човеци. Има! И ние познаваме хора кротки, скромни, чисти по сърце, миротворци, бедни духом.
Братя и сестри, от сътворението на света до тази среща на Мариам с архангел Гавриил са минали хиляди години, и през тези години са живели много праведни жени, които са очаквали Месия и са искали те да му дадат живот. Господ обаче е чакал да се роди най-чистата и най-святата между жените. Защото само Мариам е могла да приеме в своята утроба Божия син. Неслучайно св. Евангелие на св. апостол Матей започва с генеологията на нашия Господ Иисус Христос. Всички родове от Авраам, през Давид, през вавилонското преселение до праведния Йосиф и светите Анна и Йоаким са били благословени за Въплъщението Господне.
В какво точно се състои чудото на тази среща? Това, че една млада жена ще роди син е нещо нормално. Това, че Божият вестител посещава светата Дева е начало на едно чудо.
Братя и сестри, ние, вярващите хора, знаем, че по Божия милост чудеса се случват. Никой обаче никога не е могъл да си представи Боговъплъщението! Бог става човек в утробата на една Девица. Бог приема човешката природа наравно със Своята божествена природа. Става човек и е причастен на радостите и несгодите в тварния свят, както всички нас. Чудото се състои в това, че Бог се снижи до човешката природа. Този, който ни сътвори, стана един от нас!
Защо, братя и сестри? За да изкупи нашите грехове, на всеки един от нас, веднъж завинаги! За да стане сам Той жертва на това изкупление, веднъж завинаги! За да можем ние да станем богове чрез Новия Завет на Господа Иисуса Христа – Завета на любовта.
Всеки един от нас знае какво се случва със сърцето му, когато той дава или получава любов. Сърцето му пее и благославя Господа.
Братя и сестри, нека и ние по примера на Божията майка, кротки и смирени, се завърнем към нашето ежедневие, носейки благата вест на днешния празник: Бог се въплъти от любов към човеците! Бог е любов!
Амин!
Авторката е студентка четвърти курс в Богословския факултет на СУ. Текстът е подготвен като учебна проповед за празника Благовещение (бел. ред.).
