Думата ми е за новината, свързана с въдворяването на новия Доростолски митрополит в епархията му, приличащо по-скоро на архиерейски събор, отколкото на посрещане на владика. Впрочем, присъствието на други владици при въдворяването на нов митрополит се въведе у нас от няколко години като заемка от гръцката църковна практика. Но добре щеше да е тези, които го въведоха, да се замислят какъв точно е смисълът на тяхното присъствие при подобни моменти. Неслучайно българските архиереи в миналото са установили, че при въдворяването на нов митрополит не трябва да има други архиереи, защото в този ден той, новоизбраният, е посрещан като архипастир. Нему се отдава чест и присъствието на други короновани особи е неуместно. Защото той после може да ги кани за щяло и нещяло, но посрещането му е ден важен за епархията, когато се акцентира само и единствено върху новия архиерей. Знам, че някой „компетентен“ веднага ще контрира, че по време на комунизма това е било направено нарочно, за да неглижира посрещането на нов митрополит. Да, ама не! Слава Богу, всички подобни събития са описани в Църковен вестник поне сто години назад.
Второ, гледам и не вярвам на очите си: посланието на Св. Синод по време на вечерното богослужение в катедралния храм в престолния град, представящо новия утвърден от синода митрополит на епархиотите му, се чете от друг митрополит. Чудо невиждано! Ами нали точно затова Св. Синод определя по традиция един свой пратеник – архимандрит, който да прочете въпросното послание от името на върховното ръководство. В това има неслучаен смисъл. Но за съжаление в нашата Църква, най-вече след смъртта на патриарх Максим, основни традиции, създадени в свое време с определен смисъл, се зачеркват, давайки път на холивудски постановки. Актьорите обаче са треторазрядни.
И още нещо, не по-маловажно. Не разбрах кога отпадна неписаното правило, че всеки новоизбран митрополит е редно пръв да разпечата и влезе в покоите на своя предшественик. Защото новият владика не е новодомец, като булка в къщата на свекърите си, а е приемник по катедра – т. е. приема в буквален и преносен смисъл всичко, оставено от онзи преди него. Вярно е, че по време на комунизма един митрополит, перманентно управляващ овдовелите катедри, обичаше да се рови в личните вещи на починали архиереи, като „разчистваше“ добре митрополиите им, но така ли трябва да бъде и днес?
