Тази година посрещаме Деня на народните будители във време на криза, на страдания, а за някои – и на отчаяние. Сега изглеждат смешни клишетата от проповедите преди няколко години, които започваха с думите „Живеем в трудно време…“.
През тази година се оказахме в изпитания, които явно все повече ще се усилват. Това е време не само на страдания, но и на лутане, на проверка за твърдостта на нашата вяра, за силата на нашата надежда и за дълбочината на нашата любов. Това обаче е и времето на будителите, които ще видят в новата реалност възможност за растеж и развитие, ще открият в кризата предизвикателство за положителна промяна и вършене на добри дела.
В последните години, в които нашето общество се опитваше да възстанови празника на народните будители, по-често се обръщахме към примерите на ярките личности от миналото, а по-трудно откривахме будителите на нашето съвремие. Една от причините за това е, че ярките народни будители изгряват в дни на страдания, изпитания и трудности. Будителите са не само тези, които ни изтръгват от съня на безразличието и грижата за личния комфорт, будителите са и хората, които в кризисни ситуации намират изход и разрешение на проблемите. Те стават примери за подражание за следващите поколения не заради своя ум и находчивост, а заради безкористността на действията си, заради християнската си мотивация да помагат на ближния, да жертват собственото си благо и удобство заради другите.
Неслучайно голяма част от народните будители в миналото са църковници и дори светци на Църквата. Делото на будителите е следване на Христовия пример за жертвоготовност и любов към хората. Будителите са тези, които са последвали призива на Христос: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34). Пътят на будителството е пътят на кръста и саможертвата, на служението на ближните, вършено и от много наши съвременни клирици и миряни. Това е пътят на църковното свидетелство.
Затова е логично и днес очакванията на хората - съзнателно или не - да са свързани с Църквата: тя да излъчи новите ни народни будители, последвали призива на Христос: „Бъдете будни с Мене“ (Мат. 26:38). Този призив за будителство е приканване за действие, за оценка на реалността и християнска активност в нея. Но вторачването в миналото, в убежището на ритуалността, затварянето в кръга на най-верните - това не е пътят на Христос. Това е бездната на егоцентризма и страха. А сега е криза – време за действия, време за будители.
