Тази народна поговорка е показателна за поведението на повечето от хората. Защото мнозинството си мисли: „Има лоши хора, могат да ми оберат гроздето, по-добре да отида да си го пазя или да платя на пъдаря (то такива пазачи-пъдари вече май няма) да ми го пази“. И го прави.
По-малко са онези, които си мислят: „Е, че кой ще отиде да ми обере гроздето?“.
Опитът на народа показва, че първите постъпват разумно. Тук обаче идва втората беда: опитът е поучителен, само че някой трябва да го следва този опит. А това насила не става.
Така се получава и с опасността от най-новия крадец на... животи – коронавируса. Слава Богу, у нас жертвите не са многобройни като в други страни, но нали тъкмо Христос ни даде примера за ценността дори на единия процент спрямо 99-те? Ако статистици или политици могат да кажат: „Това не е толкова страшно, този процент е пренебрежимо нисък!“, един християнин не може, нито има право да го каже.
Сега чета някои обвинения, че еди-кой си сайт само публикувал колко епископи или други свещенослужители и монаси по света са се заразили, колко са умрели. И идва бабаитското репчене: "Стига сте плашили хората! Няма нищо страшно! Това са измишльотини."
Само че мъдри хора вече го казаха: „Не е време да се правим на герои! Опасност има и наш християнски дълг е да съхраним живота – своя и на околните“.
Не е някаква злобна шега фактът, че вече почина и един от руските епископи, който се беше изказал (има видео-записи) за това, чий пъклен замисъл бил коронавирусът, насочен едва ли не само срещу Православната църква. Става дума за – Бог да го прости! – епископ Вениамин Железногорски и Лговски (т. е. на гр. Лгов, в древност Олгов). На Томина неделя той се спомина на 54-годишна възраст в инфекциозното отделение на болница в гр. Курск.
Пазенето на лозето не е въпрос на материални интереси само. Чисто и просто, за да има грозде, лозите трябва да са живи и пръчките им – свежи и плодоносни. В Своята последна, прощална беседа с апостолите Спасителят ни призовава да останем с вяра в Него и в живителна връзка с Него. За да даваме плод (Йоан 15:1-6). И затова нека с разум пазим живота – своя и на другите. Защото всички сме оня виноград, който е насадила Божията десница.