Няколко highlights от изявлението на Ловчанския митрополит Гавриил:
1. Хората, които спазват ограничителните мерки и се въздържат от посещение на богослужение, НЕ СА църковно вярващи.
2. Църковно вярващи са тези, които въпреки ограничителните мерки и препоръките на своите архиереи посещават богослуженията. НО! За щастие, църковно вярващите хора са малко. Това е чудесна новина, защото няма за какво да се притесняваме.
3. Хубавите новини не свършват дотук. На Великденската служба истинските богомолци обикновено са малцина. Вярващите, които са наясно с богослужението на този празник, за наша радост са съвсем малко и само те остават до края на службата. Другите идват само за обикалянето на храма отвън и после се прибират.
4. Отказът да се раздава върба и да се „минава под масата“ е невероятна жертва от страна на Св. Синод. Не е ясно какво точно се жертва.
Оказва се, че ниското ниво на духовност у нас, характерно особено за някои епархии, е нарочно търсен ефект, за да не се създават предпоставки за заразяване. Имало промисъл в неверието! Малко истински вярващи, другите да си седят у дома, те и без това няма какво да правят в храма. Никой не ги вика. Ето нещо добро от атеистическия режим, на последствията от който явно някои архиереи все още се радват. Празни храмове – по-добре.
Знаете ли какво е това, според мене? Тотален и невъобразим цинизъм. Опит да се надхитри ситуацията. „Вижте, те и без това хората са масово суеверни, не знаят за какво става въпрос и идват само за сеира, няма нужда да променяме режима на службите, всичко си остава същото, вярващите са малко, а невярващите са се залостили вкъщи. Ще спрем само сеира. Дайте да кажем, че няма да има върба и при нас всичко е наред“.
Вместо това обаче, храмовете трябваше да бъдат затворени, богослужение да се извършва само с един свещеник, клисар и певец с всички произхождащи от това пастирски потребности и задължения на църковния клир към поверенето му от Бога паство, с любов, със загриженост, без цинизъм, без хитрости и острумия, с болка и сърдечно съкрушение. А вместо това, едва ли не с насмешка се радваме, че истински вярващите са малко. Но те не са!
Да, уважаеми владико, истинските вярващи никак не са толкова малко и опасност за хората от събирането им на едно място за дългите часове по време на богослуженията през страстната седмица – на открито или закрито – наистина има! Смятате, че сте надхитрили правителството, но всъщност най-много лъжете себе си. В някои епархии храмовете може да се изпразват пет минути след полунощ, но другаде остават пълни до края и повечето богомолци пристъпват към причастие. Те за това са дошли. По начало, това е идеята на св. Литургия. Тя не е концерт, а угощение на вярващите.
По отношение на начина на причастяване също можеше да се помисли нещо пастирско. Евхаристията не променя естеството нито на виното, нито на хляба (няма пресъществяване), нито на потира и сребърната лъжичка, така че по всички закони на физиката и химията заразяване чрез тях е хипотетично възможно. Друг е въпросът, че Бог не би го допуснал, но защо трябва да изпитваме Бога и вярата на хората по този начин? Можеше да се приложи подходът на св. ап. Павел, който казва, че няма да ядеш, ако братът ти се съблазнява, въпреки че си свободен да го направиш или да не го направиш (1 Кор. 8 гл.). Свободата не бива да се превръща в съблазън! В такъв случай, можеше именно от пастирска икономѝя да се разреши едно причастяване с еднократна лъжичка или друга безопасна форма, не защото причастието може да ни зарази (както казах, не вярвам, че Бог би го допуснал), а за да не вкарваме в съблазън и вярващите, и невярващите, и хората в църквата, и тези извън нея.
Мисля, че владиката Гавриил дължи огромно извинение и покаяние пред вярващия народ, който и без това се лишава от духовната си храна, лишава се от Самия Христос, извършвайки истински подвиг, истинска жертва заради ближния си, като стои далеч от храма дори по време на благословените празнични дни. Обича ближния повече от себе си! Това е истинскят подвиг и той е на хората, а не на Св. Синод, който – видите ли! – решил да жертва и без това едни доста съмнителни по характера си парацърковни ритуали като раздаването на върба на Цветница.
Източник: Коментар по повод днешната пресконференция на Ловчанския митрополит Гавриил, фейсбук профил на автора
