Църквата е определила на празника Вход Господен в Йерусалим да чуем разказа за събитието на св. ев. Йоан 12:1-18. Прочетете го спокойно и ще видите, че в него не се усеща празничност, веселие, триумф. В него се разказва за завист, желание за смърт, предателство и неразбиране. Иисус Христос идва да спаси падналото човечество, краят на земния Му път е близо, но дори и най-близките Му хора са толкова далече от Него.
Христос влиза в Йерусалим. Учениците и последователите Му очакват от Него да се разкрие като победител: над ненавистните римляни, над опониращите Му и мразещи Го до смърт първосвещеници и фарисеи. Народът иска Той да стане цар и да се възстанови желаното от тях Юдейско царство. Първосвещениците и фарисеите искат Месия да е един от тях, от техните среди, и да потвърди всичко, което те правят и проповядват, да затвърди тяхната власт над народа.
Всички – и юдейският народ, и духовните му ръководители – желаят от Христос да изпълни техните собствени очаквания за Него, искат чудеса, настояват да покаже силата Си въпреки природните и историческите обстоятелства. Хората, които симпатизират на Учителя, искат Той да разкрие свръхестествената Си мощ, за да победи Своите опоненти. Искат Той (а и те край него) да имат власт, за да налагат своето виждане за Бога, за почитането Му, за спасението, за царството...
Затова в деня на Неговия Вход в Йерусалим те крещят "Осанна!", "Да живее!" и размахват палмови клонки.
Но Христос ги разочарова... Неговото царство не е от този свят, спасението, което Той носи, не се постига с физическа сила и надмощие над врага. Той не прави чудеса, за да демонстрира власт и да плаши. Той не поразява враговете в наша угода.
Колко разочароващо е това за хората... И тяхното неудовлетворение от дошлия Месия преминава в озлобление и предателство. Юда, започнал предателствата си много преди това, като бъркал в общата каса за бедни, завършва с: „Когото целуна, Той е; хванете Го“ (Мат. 24:48). Петър, най-пламенният ученик, заявява: „Не познавам Човека“ (Мат. 26:72). Народът, приветствал го с "Осанна!", вече крещи: „Разпни го!“. Първосвещениците и фарисеите не искат такъв Спасител, те са си Го представяли по друг, по техен начин. Затова правят всичко възможно да Го убият.
Каква е поуката на днешния празник: Когато Христос не прави каквото искаме ние, когато не удовлетворява нашите егоистични желания и не върши чудеса по наша поръчка, има опасност да се отречем от Него, да станем от Негови проповедници – Негови предатели. Виждаме, че разстоянието от „Осанна!“ до „Разпни Го!“ е само една седмица...