Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

Agia Marina Ilioupoli 2Задушницата е хубава християнска традиция. На този ден с молитва всеки си спомня за починалите – някак естествено, първо за своите, а сетне и за останалите. Не е естествено да се сещаш за другите, а да не помниш своите. Защото, ако ти не си спомниш и не се помолиш за своите близки покойници, кой да го направи?! Нито пък е християнско да помниш и почиташ само своите близки, а да нехаеш за другите. Защото всички сме Божии чеда, а християните вярваме, че сме членове на тялото Христово – Църквата. Затова нека кажем за всички покойници: Бог да ги прости!

На днешния ден почина един голям гръцки учен, филологът и изследовател на балканските езици Хараламбос Симеонидис, професор в Солунския Аристотелев университет. Много хора у нас го познаваха, мнозина са ползвали и неговата преведена на български книга, плод на големи познания и задълбочено изследване: „Гръцкото влияние върху системата на българските собствени имена“ (София, 2006 г.). Бог да го прости!

На днешния ден в един атински квартал свещениците са отслужили панихида и за тримата българи, които преди три седмици бяха убити невинни в дома си в Чикаго. Защо точно в Атина?

Историята е дълга. Убитите Ивайло, майка му Искра и съпругата му Цветанка са били мирни граждани, икономически емигранти, прокудени от положението у нас да търсят къшей хляб в други страни и континенти. Майката на Цветанка отдавна работи в Гърция. И като вярваща жена ходи редовно в кварталния храм, помага с каквото може, както много жени навсякъде го правят – доброволно и „за душата си“. Там хората я обичат и уважават заради добротата ѝ. Запознали се и с дъщеря ѝ Цветанка и мъжа ѝ Ивайло, които се установили за постоянно в Чикаго, САЩ. Според свидетелството на българския свещеник там о. Димитър Цветанка също била редовна богомолка, помагала и тя като майка си в църквата, защото явно така е била възпитана вкъщи, в далечна България, за която тя била един от двата милиона излишни граждани.

Може много да се говори за тези хора, но тях вече ги няма. А за душите на Искра, на сина ѝ Ивайло, на снахата ѝ Цветанка повече сега са нужни молитви. Може би в енорията у нас, където са живели тези клети хора, някой си е спомнил за тях, още повече че Цветанка преди седмица е била опята и погребана на родна земя. Земята поне не се отказва от нас, тя ни приема винаги и безотказно. Дали и кога майката и синът ще дойдат до тази родна земя, която никога не е мащеха, не знаем – дано медиите пак да съобщят нещо. Но и да не пишат, все някога земята ни ще си прибере своите чеда. Всички ние да ги забравим и дори да се откажем от тях, тя никога няма да стори нещо такова. Сякаш с това и земята казва своето: Бог да ги прости!

Но наистина е впечатляващо това, което са направили отците и християните от храма „Св. Марина“ в атинския квартал „Илиуполи“. Те не само са поменали невинно загиналите близки на своята енориашка, но и са поканили външния си министър да присъства и да каже няколко думи. Дошъл и районният кмет. Защото добрите хора се помнят. И в далечната енория са решили да се помолят за душите им, да утешат и майката на Цветанка.

Тези хора постъпиха като християни. Нищо повече. Но тяхната постъпка ни задължава да се помолим: Боже, бъди милостив към тези добросърдечни наши братя и сестри в далечния Град на Слънцето (Илиуполис).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh8a9 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.