Ден след празника на Народните будители, след патетичните слова и речи, тези няколко снимки от изоставено училище ни връщат в реалността. Будителите са обединявали хората и са ги вдъхновявали да градят – храмове, училища, идеи, планове за бъдещето. Днес много по-често сме свидетели на самота и разруха. Изоставеното училище е символ на безнадеждността, на място без бъдеще.
Точно безнадеждните времена раждат будители – за да започнат да градят всичко отначало, будейки народа от дрямката на безпътицата...
Снимки: Стефка Борисова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh83h
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски| Словото стана плът |
|---|












