Всеки би казал: след като ти пишеш, а ние четем, значи сме будни. Ясно и точно!
Само че…
Тайновидецът Йоан е написал на живи хора в църквата на малоазийския град Сарди: „Ти имаш име на жив, но си мъртъв!“ (Откр. 3:1). Живи били и там хората, но каква полза, иска да каже апостолът, след като били духовно мъртви и вървели към сигурна духовна смърт?
Затова не мисля, че е неуместно да се запитаме: будни ли сме?
Имаме си празник на будителите, но будни ли сме?
Преди повече от век (още през 1909 г.) хората са установили този празник, защото видели нещо като сънно заспиване сред народа. Пробудата на освобождението отдавна преминала, в българските земи – освободени и не – започнали да се ширят идейни течения, които са всичко друго, но не и полезни за духовното здраве на народа. Затова мъдри българи, цветът на духовния ни елит, успяват да убедят политиците начело с царя да се въведе този празник, за да има повод да звъни будилникът на народната пробуда поне веднъж годишно – силно и разтъсващо.
Избрали за ден на народните будители празника на св. Йоан Рилски и така той станал „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“, както са записали тогава.
А защо св. Йоан Рилски е поставен в центъра на този празник? Защото и тогава, и преди, а и сега в народната памет Рилският светец е образец за себеотдаване, на безсребърничество, на любов към ближния и Отечеството и към него народната обич и уважение остава жива през вековете. Почитат се и много други будители, които Църквата е канонизирала като светци. Защото са били свети по живот и са учили народа ни на святост и свяст. А един народ, за да е жив не само по име, трябва да е освестен, да се пробуди и да живее живот духовен. Затова през 19 в. двама будни българи призовават с почти едни и същи думи, макар и с половин век разлика:
„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове!“ – провиква се йеромонах Неофит Рилски от обителта на св. Йоан (1835 г.).
„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“ – зове и поетът и публицист Петко Р. Славейков през 1886 г.
Духовниците са най-естествените духовни будители на народа. Но за да си будител, трябва ти пръв да си буден. Трябва да си, първо, образован, второ – нравствен, трето – себежертвен, четвърто – да знаеш каква ти е мисията на този свят. Но не мисия каквато ти си мечтаеш на скришно и пред огледалото (или пред камерата), а мисията, която ти е дадена от Господа, която настойчиво изисква да имаш и първите три качества: просветеност, нравственост, жертвеност. Без такива няма Църква, няма мисия, няма живот по Бога, за който клириците обичат да говорят.
Без такива напразно ще се питаме всеки път: Будни ли сме?
