Мобилно меню

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (13 Votes)

71333896 10158843161028146 1427568539878817792 nНа 28 септември в катедралата на „рю Дарю“ в Париж се състоя пастирско събрание на разпуснатата Архиепископия на руските енории в Западна Европа, свикано от бившия Хариуполски архиеп. Йоан (Ренето).

Този път са участвали само онези клирици, решени да последват владиката под омофора на Московската патриаршия, където той след 7 септември бе приет с титлата Дубненски. Присъствали са 51, а други 37 са потвърдили задочно подкрепата си за архиеп. Йоан, тоест 88 от 162 клирици. Целта на събранието е била да се приеме и подпише молба за каноническо присъединяване към МП. След единодушно гласуване молбата е била приета и следва да бъде придвижена по административния ред.

Не без пропагандни трикове и манипулативни изявления както от страна на МП, така и на тримата (от 12) останали около владиката членове от епархийския съвет, напоследък се създава впечатление за едно масово и победоносно присъединяване на цялата структура към Москва, което обаче съвсем не е така. Формалното мнозинство, което на последното уставно общо събрание от 7 септември гласува за общо подчиняване на МП, всъщност не постигна необходимите според устава две трети. Този най-важен факт се замъглява умишлено от самия архиепископ и неговите приближени, които изтъкват, че все пак е постигнато числено мнозинство и че в края на краищата архиепископът има висшето „пастирско право“ (?!) да наложи своето решение, т. е. всички устави и канони елегантно се замитат под килима. Този нетипичен за благия владика тоталитарен стил подсказва, че той бързо се е престроил към похватите, широко прилагани в неговата нова патриаршия. И (или) вече се намира под твърдия контрол на своите нови шефове.

И сега, на това пастирско събрание, което всъщност има работен характер, манипулативно се придава мнимата тежест на обща асамблея. „Задочната подкрепа“ със силата на реално гласуване на цели 37 отсъстващи, също буди подозрения – досега никога не се е приемало задочно гласуване.

Но лоялните към Москва клирици всъщност взеха едно твърде ограничено по своя обхват решение: да се присъединят индивидуално – а не от името на цялата архиепископия – към нова московска структура със старото име, напълно непризната от Константинопол и неподкрепена от последното общо събрание.

Предстои им обаче много организационна работа: всеки един от тях трябва да свика минимум по две общи събрания на своята енория, за да гласуват самите енориаши дали приемат решението на своя свещеник за смяна на юрисдикцията. Така е по енорийските устави, в съгласие със законодателството на съответните западноевропейски държави, както и с духа на Московския събор от 1917 г., чийто постановления досега бяха въплъщавани от руската емиграция на Запад.

Оттук произтича риск за вътрешни разцепления в енориите, понеже повечето от тях са смесени по състав, и далеч не всички енориаши биха последвали с такава лекота своя батюшка в симпатиите му към Москва. Такива разцепления могат да доведат до разпадане или прегрупиране на енориите.

Какво обаче се случва в „другия лагер“? Скептиците по отношение на московския избор засега остават в сянката на укази и комюникета, бълвани от обкръжението на новия Дубненски владика, което контролира сайта на бившата архиепископия.

Но не бива да се забравя, че тези скептици са мнозинството от епархийския съвет: осем срещу четири, въпреки медийното им „заглушаване“ за момента.

Като мълния от „Канцеларията на архиепископа“ дойде вестта, че трима от тези осем души са вече „лишени“ от членство в съвета, понеже се е разбрало, че на неделната литургия са поменавали не патр. Кирил, а други свещеноначалия: гръцкия и румънския митрополити. Изтъква се, че те се били самоизключили „автоматически“, понеже са се отцепили от „общото решение“ за подчинение на Москва, което се разглежда като „нарушение на устава“. Както подчертахме, лъжа: решението не е общо, и самото то е в нарушение на устава.

Но каквито и да са свободните тълкувания, това мнозинство осем срещу четири в разцепения епархийски съвет, може да се окаже много важно пред административния съд. Особено ако се повдигне въпросът за сметки и недвижимости пред държавните органи, които малко се интересуват от канони, но затова пък педантично следват административния ред.

Не бездействат и в лагера на Константинопол. Както е известно, там за „временно управляващ“ е назначен митр. Емануил Галски. Това впрочем му е второ подобно назначение. Първия път то не можа да влезе в сила, понеже никой не му обърна внимание в суматохата около бруталното разпускане на архиепископията от страна на нейната „мащеха-църква“ Константинопол.

Сега обаче той сериозно се е заел да организира отломките от кораба, в чието насилствено предизвикано крушение сам взе участие. На 5 октомври е обявено събрание, което се мисли като „общо епархийско“ и трябва да обхване всички – миряни и свещеници, които не желаят да преминат към Москва. Никой не знае все още колко са. Още повече, че една част са еднакво настроени както против МП, така и против КП. Тяхната съдба още е в мъгла, в която не се вижда към кого ще се присъединят – и кой ще ги приеме.

На въпросното събрание (колкото там се съберат) ще се дадат гаранции, че новата структура, която вероятно ще се нарича „викариат“ на руските енории към Галската митрополия на Константинопол, щяла да „уважава и гарантира запазването на руските литургически традиции“. (Защо тогава изобщо трябваше да се разпуска архиепископията!) Да видим, дали също ще им бъде обещана катедралата на „рю Дарю“…

Обаче съдбата на енориите извън Франция е още по-мъглява. Останалите европейски митрополити на Константинопол не са така бащински грижовни като своя галски колега: те предлагат много по-сух и формален прием на местните руски енории, в който няма да има толкова творчество, преди да се пристъпи към най-съществения въпрос: този за имотите и авоарите.

От всичко, разказано дотук, се разбира, че в Париж в момента се издигат няколко барикади, поне три: отцепниците към МП, онези, които ще се определят вторично към КП, и останалите, които ще потърсят защита при някоя друга канонична църква. Тези лагери ще продължат да се разрастват, докато не възникнат между тях допирни точки: спорни храмове, сметки и имоти. Тогава – Бог да е на помощ на православието на Запад.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhxf8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.