Мобилно меню

4.8714285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (70 Votes)

2019 05 20 1134Един от най-забележителните боговидци на 20 в., св. Паисий Светогорец (старецът Паисий), обичал да казва на идващите при него за съвет поклоници едно свое наставление: когато имат някакви житейски проблеми, първо да търсят разрешение от Бога, а не да прибягват до услугите и връзките на хората. А след това внимателно и деликатно ги укорявал, че търсят светско разрешение, а не истинското, съкровеното, православното. После ги наставлявал да отидат при свещеник, да разговарят с него, да потърсят съвет, да се изповядат и причастят. Ако се налага да помолят да им прочете конкретни молитви и едва тогава, ако се наложи, да потърсят светско решение на наболелите въпроси.

Колко често обаче ние, вярващите православни, забравяме, че у Бога и само в Него е отговорът на всеки един въпрос, колкото нерешим или заплетен да е той. Нима Този, който е Творец на видимия и невидим свят и владее в Десницата Си всички стихии, не държи ключа за всяка врата? Нима Онзи, „който е навсякъде и всичко изпълва“, не може да се намеси в една житейска ситуация? А ние точно тогава, когато се намираме в изпитания, изкушения или при разрешаване на труден проблем, реагираме типично по светски, така както всички невярващи. Започваме да се лутаме, поддаваме се на нашите вътрешни страхове и се вслушваме в скритите си демони. Позволяваме стихиите на света не само да пронижат душите ни, но и да ни завладеят дотолкова, че да забравим за изконната грижа на нашия Отец Небесен!

А всъщност малко е нужно... Да въздъхнеш, да поемеш въздух и да се обърнеш към Него. Но да го сториш чисто, искрено и трогващо, както малко дете, което се спъва и пада, и, ставайки, търси с ръчичката си топлата десница на баща си. И след като се изправи на крачетата си, да остави Той да го поведе там, където е най-чисто и безбедно. И всичко това с жива вяра и пълно доверие, че Той ще го води най-добре. А ние плащаме данък на старата си природа. Бързаме да прибягваме до услугите на хората и дори да се превръщаме в техни слуги. И тогава, когато нещата се объркат още повече, проплакваме и в отчаянието си, коленичим в изнемогата си пред престола на Бога. Превръщаме се в човекоугодници, а не сме угодници Божи! Предаваме Го по най-тихия и незабележим за нас начин и то след като сме се клели във вярност докрай. Защо? Защото сме маловерци! Твърдим, че вярваме, а каква вяра е тази, която не се е превърнала в упование? Без дълбочина и мощ, без проекция напред и навътре в нас самите. Народ, който Го слави с устата си, но не го носи дълбоко като печат в сърцето си!

Затова звучат толкова проникновено думите на св. Йоан Златоуст: „Ние бихме били блажени, ако правехме за Бога толкова, колкото вършим за хората от тщеславие, страх или уважение“. Прибързваме да се обърнем към временното вместо към вечното, към творението, а не към Твореца. А Той иска толкова малко... Стон, въздишка, породени от пронизващата болка. Една сълза и поглед, отправен нагоре, към Небето. Защото е обещал не само помощ, но и решение – с думите на св. прор. Давид: „Жертва Богу е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено, Ти Боже, не ще презреш!“ (Пс. 50:19).

Християнинът, какъвто и да е той, в каквато и житейска ситуация да се намира, има една единствена задача – първо да се обърне за помощ към Христос! Да потърси спасение от Спасителя! Той ни остави Своя най-съкровен завет: „На първо място търсете Царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще Ви се придаде!“ (Мат.6:33). Бог трябва е пръв в приоритете ни, защото е пръв навсякъде и във всичко и нищо не се случва без Неговата воля или допущение.

Ако ние бяхме проникнати от мисълта за Него, бихме били истински синове Божии, горещи съслужители, а не просто последователи или наемници. Затова да напуснем нашата удобна топлохладност и след като разгорим пламъка на своята жива вяра, да я представим в жертва пред престола на Бога, като забравим за жертвите пред хората.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4k4q 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.