Двама папи посрещна България, в това число и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Папите различни, не само по имена. Единият беше от тогавашния „Втори свят“, сегашният – от т. нар. Трети свят. Духовният им произход е различен, стилът им е различен. Имат сходство обаче в желанието си да посетят и България. Макар че предишното папско посещение у нас на някогашния епископ от „Източния блок“ беше на около стотно място в пътуванията му извън Ватикана, а сегашното е три пъти по-бързо осъществено. И това едва ли е само заради киселото мляко, с което го хранела баба му (ако е вярна тази история).
Отношението към папата у нас и преди, и сега беше сравнително еднакво:
- политиците му оказват високи почести не просто като на държавен глава на суверенния Ватикан, най-малката по площ държава в света, а като на един от много влиятелните световни лидери;
- вероизповеданията в страната ни извън Православната църква го посрещат любезно и с подчертано уважение;
- а БПЦ-БП го посрещна по обичайния си начин – сдържано, за да не кажа хладно или студено (по думите на кореспондент на френския „Фигаро“).
Последното отношение и особено при последния папа си имало и своето оправдание, което слушахме тези дни от членове на синода и не само: той не бил православен, не можело това или онова, затова забраниха на всички свои клирици да присъстват на проявите около това посещение, а хорът на патриаршеската катедрала беше изгонен в отпуск за тези два дена, да не би да пропее в храма при папското посещение пред олтара на светите братя Кирил и Методий, към които и католиците през последните десетилетия започнаха да проявяват голяма почит.
Оправданията ги слушаме и ги приемаме. Но като хора „мало гра́мотни, али више па́метни“ (по известната сръбска приказка) гледаме и не разбираме как посрещаш един човек, поздравяваш се с него, приемаш подаръците му с усмивка, а сетне го плюеш като архиеретик и предшественик на антихриста. Ако последното е вярно, тогава защо идваш да го посрещнеш, да се поздравяваш с него с „Христос воскресе“, да взимаш с видима благодарност подарък от ръката му?!
Да ме прощавате, но нещо шизофренично съзирам в такова едно поведение. И като човек „паметен“ в духа на горната приказка няма как да не си спомня някои случки от посрещането на по-предишния папа у нас. Тогава бях директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. От кабинета на министър-председателя дни преди папското посещение ми бяха възложили да разговарям с трима архиереи на БПЦ, за които имало сигнали, че щели да организират и правят демонстрации срещу папата. Това бяха митрополитите Пловдивски Арсений и Неврокопски Натанаил (и двамата вече покойници) и софийският викарий – Знеполски епископ Николай, сега Пловдивски митрополит.
Разговарях и с тримата в стремежа си да ги убедя да не правят враждебни демонстрации срещу посещението на папата, за да не злепоставят страната и правителството, още повече че папата идваше и с поканата на тогавашния патриарх и синода.
Митр. Натанаил спокойно отговори: „Аз няма да правя никакви демонстрации, но понеже не съм съгласен с това посещение, няма и да дойда в София“. Негова воля! Каза го и го направи.
Митр. Арсений в присъщия си стил ми заяви: „Вижте какво, господин директоре, това са пълни глупости! Аз не само няма да правя демонстрации срещу папата, ами искам да го приветствам, когато дойде тук, в Пловдив. Ама не пред 30-ина души, дето ще сме на някакъв официален обяд, а там, на площада, пред хилядите католици от България и чужбина!“. Рече го и го направи старецът. Явно някой го беше „натопил“ пред властите с неточна информация.
Най-младият и съвсем нов епископ също отрече, че ще прави демонстрации, макар че за него имаше най-голяма вероятност да измисли нещо такова, защото още беше пресен случаят, когато беше наредил да дръпнат черджето (килимчето, ако щете) изпод краката на папския нунций, дошъл в „Света Неделя“ на именния ден на патр. Максим. Отрече, но на думи. След това стана тя, каквато стана, включително и прословутото му нареждане да заключат олтарните врати на „Св. Александър Невски“, за да не влезел вътре бутаният на инвалидна количка папа и да „оскверни“ олтара. В правото това се нарича превишаване на правомощия, но в Църквата някои така правят кариера. Защото за подобни хора нито масонските ритуали в църква, нито масоните-настоятели на най-първите ни храмове, още по-малко масоните-архонти, които те правят, са проблем, който може да ги впечатли. Щом ще правят кариера...
Затова и като видяхме усмивките по някои грейнали митрополитски лица при здрависването с папата, си рекохме: това не е на добро! И наистина на другия ден небето изпрати градушка, а от устата на някои хора се изсипаха „камъне и дървье“ по нещастния папа. Който пък сетне коментира, че е за предпочитане в отношенията си с хората да избягваме употребата на много прилагателни, а да наблягаме на съществителните.
Така е, но за да изпълняваш тази препоръка, трябва да не си „слагателен“ и „прилагателен“, а съществен и съществителен.