Антипасха – първата неделя след преобразяването на творението. Но някой ще каже – каква Пасха, какъв празник, та останаха ли сили за празнуване. В Англия наричат неделята след Великден „the low Sunday“. Празнична умора, предизвикана от прекомерна трапеза, от преминалата еуфория на Срастната седмица. Но това е тежка присъда за християнското съзнание. Ако не са останали сили за празнуване, значи не сме на висотата на вярата. Християнинът може да се умори от всичко друго, но от празнуване – никога, понеже самият живот е празник. Само празник и нищо друго. Нищо друго освен празнуване не е абсолютно потребно.
Всъщност празникът започва сега тепърва. Истинското осмисляне на Възкресението започва от днес, когато се припомня целият епизод с уверяването на св. ап. Тома. Казват, че св. ап. Тома не вярвал във Възкресението, преди да пипне и да види. Напротив, тъкмо и само той вярва преди. Той единствен вярва и поради това той единствен знае какви доказателства са нужни, за да се увери вярата. Останалите не вярват, понеже все още не разбират какво се е случило. Те са съзряли, но не са проумели все още. Те вярват в онова, което хората винаги са знаели, а именно, че човекът не изчезва напълно при смъртта. Че душата, или умът, или дори нещо от ума, което някои наричат активен интелект, се съхранява по някакъв начин и дори понякога се проявява – това е общоразпространено мнение. Тези проявления са по-скоро плашещи за нас, отколкото радостни. Защото в тях има определена неистина – нито умът, нито душата, нито онова, което се нарича „духове“, са самият човек. Тома обаче е много напред с материала. Той вече чете следващия том от християнската антропология. Той добре знае, че Възкресението не е живот след смъртта. Ако беше така, нямаше да има никакъв повод за празнуване. Възкресението е живот на целия човек в тяло. Затова Тома иска доказателство откъм тялото, а не откъм душата или откъм ума.
Един от тестовете за разбиране дали човекът срещу нас е катихизиран християнин, е въпросът за смисъла на Великден. Ако чуем, че Възкресението утвърждавало живот след смъртта или безсмъртието на душата, значи няма взет курс по катихизис. Възкресението е съвсем ново състояние, то е, по думите на един английски богослов, живот след живота след смъртта. И затова Възкресението не е просто субстанциално свойство на душата, на ума или на тялото, то е начин на съществуване, устроен от Христос. Този начин започва да се устройва в земните дни. И това е особено ясно в сегашния период. Който не вярва, нека да види как изглежда православното опело между Цветница и Томина неделя!
