Мобилно меню

4.5393258426966 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (89 Votes)

96d52Няма как да не ти дойде това сравнение наум, ако следиш действията на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (изписването е по устав). Но все пак това явно са различни институции. Да, право си е. Ето им и различията:

Едните пазят закона (или нещо подобно), а другите – канона (или нещо подобно).

Едните са цивилни (не непременно миряни, което предполага да са и вярващи), а другите са православни клирици (не непременно духовници, което предполага и духовен живот).

Едните изпълняват чужди заповеди, а другите – свои заповеди.

Сходствата им за жалост не са само в еднаквата първа буква на названието за покривалото на главите им. И тази твоя жалост става още по-голяма, когато видиш, че и вторите като първите действат по същия брутален (също с Б) начин. И за да не продължаваме със сходствата и да се стори на някого, че прекаляваме, ще посочим още една разлика: на първите бруталността я показват по телевизиите, а бруталността на вторите ни я спестяват. И това не е малко!

Тук по-старите служители в БПЦ-БП, вече храненици на НОИ, тъжно ще поклатят глава и ще промълвят: „Нищо ново под слънцето…“. Някои ще ви заразправят как Св. Синод на БПЦ-БП през 1960-та и през 1980-та са пенсионирали вкупом по 10-ина професори от Духовната академия без да ги предупредят дори. Решението беше взето в последния ден на зимната сесия, след което владиците веднага се разбягаха по епархиите си. И добре, че в 80-та година синодът вече си имаше един Ангелчо (Бог да го прости този юродив брат!), та той беше отишъл в академията и беше предупредил професорите, че от днес (деня, в който им предава новината) вече не са професори. Всички тези професори бяха в пенсионна възраст, някои над 10 г. вече, и добре знаеха, че са за пенсиониране. Но вместо да ги извикат синодните владици и да им кажат с дължимото уважение: „Отци и господа професори, вие сте наши учители, а на някои от нас сте и съученици, и състуденти, вие имате огромни заслуги за образованието на хиляди богослови, сред тях хиляди клирици и десетки архиереи, но все пак времето неумолимо тече и затова искаме да ви благодарим и да ви изпратим на заслужен покой!“. Пък и да им дадат по един орден (макар и втора или трета степен) на тая Българска патриаршия, която даваше ордени на знайни и незнайни чужденци (като японския архиепископ, например, дето повече и не се вестна в България), а своите кадри не зачиташе. Та вместо това професорите научаваха участта си от юродивия брат.

В днешния ден българското общество беше отново брутално застигнато от едни синодни новини. Първо, канят папата на среща, но забраняват на себе си и на по-нисшите от себе си да се вястват около него. Не можело и хорът на патриаршеската катедрала да изпее едно песнопение при влизането на папата в храма. А хорът може да пее на всякакви държавни величия, били те католици, протестанти, мюсюлмани или дори формени безбожници. Но за папата – сакън! Че нали и той е държавно величие, при което всички величия, не на последно място и родните, се натискат да отидат със забулените си като кадъни жени и приятелки?! Във вечния град естествено ще се усмихнат снизходително и ще рекат: „Симпатяги са тия от Бг синод! Тук ни ухажват, а там се правят на такива, каквито не са…“.

Но ще кажете: „Ония професори от 60-та и от 80-та отдавна измряха, ти защо плачеш на чужд гроб? Или за папата ти е домиляло?“. Казвайте, аз няма да ви отговарям, защото по въпроса можеш да разбереш, дали си заслужава да му отговаряш.

Но третото решение, публикувано днес в синодния сайт, за мене преля чашата. За вашата чаша не знам – разни хора, разни чаши.

Прочетох по-късно днес в сайта на БНР – Радио Пловдив: бачковският игумен научил от приятели, че бил освободен от поста. Толкова познато е това действие на Бг синод, че нямаше как да не го повярвам. Но за всеки случай попитах познат журналист от регионалния клон на националното радио и той потвърди информацията на националната ни медия. Не са предявени обвинения, не са посочени прегрешения. Просто като в детските приказки: „Мойта (наш’та, де!) дума е закон! Вестоносците на кон!“. Представих си как баретите-була нахлуват в светата обител, изкъртват вратата на игуменската килия, повалят игумена на земята, стъпват на гърба му, слагат му белезници и изсъскват: „Млъкни, ти си (каноничен) престъпник!“.

Той сигурно няма да гъкне, дори и да не му сложат белезници. Той сигурно ще отиде там, където му кажат църковните барети, и ще продължи да си служи на Бога, Комуто се е посветил от младини. Но дали той няма да остане едва ли не единственият бачковски игумен, за когото не се е чуло нищо лошо?

Бъдещето е пред нас, дано не остане единственият. Но нещата в БПЦ-БП ги познавам от 50-те години насам и опитът ми не ми позволява този оптимизъм, който ми диктува вярата.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udqup 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.