В молитвата „Отче наш“ греховете ни са наречени от Иисус Христос „дългове“, а съгрешилите спрямо нас са „длъжници“. Тази словоупотреба е обаче от духовната сфера, а не от другата, материалната, макар днес думите „дълг“ и „длъжник“ да сме ги поставили трайно в последната. Като духовно понятие грехът е дълг пред Бога, който ние трябва с покаяние да погасим. Дори грехът, който изглежда насочен пряко и само към ближния (или просто към друг човек, ако нямаме много понятие от това, кой е ближен), пак е дълг както към него, така много повече към Бога, Който ни е заповядал да обичаме ближните като самите себе си.
В днешния ден, Сиропустна неделя, наричана и Неделя на прошката, всички се стремим да поискаме и да дадем прошка на другите хора. Това е полезно за духовното ни равновесие и здраве – както на прощаващия, така и на искащия прошка. Така дълговете се уреждат с големия Началник, Когото ние по християнски наричаме Господ. Защото е точно такъв, независимо какво си мислят някои, каквито и да са те.
Навремето в семинарията като деца, тийнейджъри, както сега ги наричат децата в пубертета и след него, щом научехме, че с прошката (в резултат на покаяние, естествено) Бог ни прощава греховете, започвахме да хитруваме на дребно. Например: „Е, стига сега с твойте 2 лева, нали се опростихме онзи ден на прошката в църква?!“. Никой не ни е казвал, че искането и даването на прошка се отнася до материалните задължения, но вдъхнатото ни от някого (да не споменаваме името му) лукавство ни водеше до такива изкривявания.
От „най-високо място“ в държавата беше заявено, че утре, на Чист понеделник, патриархът бил „поканен“ да отиде на важна среща по въпроса за опрощаването на чужди материални дългове. Св. Синод на БПЦ-БП в петък в парламента си каза думата по въпроса: БПЦ няма задължения към държавата, но и да имаше, нямаше да иска да ѝ се опростят. Бихме допълнили: особено на фона на отпусната голяма държавна субсидия. Но на всеядната власт това не ѝ стига. Тя иска тъкмо на Чист понеделник да си „изчисти“ този въпрос и да ангажира кроткия по нрав наш патриарх да направи заява от името на БПЦ. При това забележете: без да има решение на Св. Синод за такова ангажиране с политическата линия на някои партии.
Да. Както се вижда, чули някои за прошката и решили да я приложат в политическия материализиран живот. Но им трябва църковна легитимация. Да пази Господ от такива изкушения, за които пак в Господнята молитва ни се заръчва да се молим.
Прости ни, Господи, и ни запази от изкушения, на които няма да можем да устоим.
