Мобилно меню

3.9 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (30 Votes)
1_113.jpgМного хора се увличат по спорта: едни като запалянковци, други като спортисти. По начало спортът е хубаво нещо, стига да не се злоупотребява с него. А знаем, че спортистите злоупотребяват с прекомерно натоварване, със стимуланти и пр. Запалянковците злоупотребяват с прекомерно пристрастяване към спортните прояви, което се отразява на изпълнението на грижите към себе си и околните, доколкото всички живеем в съобщество.

"Духовници да спортуват грях ли е?" - би се запитал всеки средностатистически християнин. Безспорно не е грях. Стига да не правят спорта самоцел. И преди всичко - стига да са си изпълнили задълженията. А тука вече (опа-а-а!) стигаме до клопката: кой може да каже пред Бога, че си е изпълнил задълженията? Това си е чиста гордост и начало на падението. А като гледаме хала на нашата родна мила православна църква, имаме ли впечатлението, че клириците са си изпълнили задълженията, та да тръгнат да се занимават със спорт, а и да участват в престижни състезания? Защото въпросните варненски дядовци не влизат за пръв път в спортната зала, както личи от днешните медии.

Те сигурно са спортували години наред, за да постигнат определени резултати, които да им позволят да отидат на състезание. Те сигурно са пропуснали изпълнението на много свои пастирски задължения, за да имат време за по-голямата си страст - спорта. Вие да сте чули някой пастир - на какъвто и да е добитък - да е тръгнал да се състезава? Ако има такъв пастир, то той вече не е пастир, а спортист. Защото животните не могат да го чакат той да загрява, да тренира, да участва в състезания, да печели титли.

А хората, нали са по-висши от животните, си чакат. Болните (душевно и телесно) чакат духовникът-пастир да ги посети; изоставените и заблудилите се чакат пастирът да ги потърси, приласкае и обгрижи с любов; затворените чакат да бъдат посетени и утешени; гладните, жадните, голите и босите - и те, горките, кого другиго да чакат?!

Ще дочакат ли обаче? Нали спортистите след състезанието са уморени, трябва да си починат, да разпуснат,  да съберат сили за ново състезание, а ако спечелят - да го отпразнуват, да се почерпят и т. нат., и т. нат. И те са хора, все пак...

И какво излезе сега? Пак го ударихме в Двери.бг на антиклерикализъм, както охотно ни обвиняват клириците! Ще рекат и в този случай: "Натам изби и този коментар!" На кого да обясняваш, че критикуването на слабостите на клирици не означава противене на клирициТЕ, а израз на копнеж да бъдат те пример за мене, за тебе, читателю, за него, за нея, за тях. Иначе в спорта си имаме достатъчно примери, пък още по-достатъчни са ни отрицателните примери, особено от миналите дни.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquap 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж