„Изрод“ е единствената дума, която ми идва на ума, когато видя някой като този 71 годишен индивид, разфасовал сина си преди три години, претрепал като куче едно осемгодишно дете и нахвърлял останките им в кенефа на двора си. „Изрод“ е правилната дума, защото този екземпляр не е човешко същество в истинския първи смисъл на думата. Неговата човешка природа се е изменила до неузнаваемост. Човекът е създаден по образ и подобие Божие. А този именно убиец се е обезобразил и изродил дотолкова, че по нищо не наподобява нито първотворението, човека, нито Създателя. Станал е изрод и нечовек благодарение на свободната си воля да го направи и в такива моменти ми идва да възкликна като Митя Карамазов, че човекът е прекалено широко скроен и аз бих го постеснил малко. Точно на такива свободна воля не им трябва! С тази емоционална констатация прекрачвам правото си да коментирам и почвам да осъждам изрода. А без емоции е нужно да се констатира, че дори тези недоразвити, изродени, обезобразени и първосигнални индивиди си имат свободна воля.
Нищо, че не им трябва. Такива са правилата.
Искам някой да ми покаже негова снимка от детството му, за да се убедя, че е истински, че е от плът и кръв! Искам душата му да се излекува, за да успее да разбере съвсем ясно какво е извършил, за да го затисне цялата тежест на греха му. Защитниците на смъртното наказание биха казали, че такъв трябва да бъде екзекутиран. А според мен не трябва. Най-голямото му наказание приживе ще бъде съвсем правилно и трезво да схване колко е тъжно, мрачно, зловещо, нечовешко, абсурдно, непростимо, зло, зло и пак зло да убие детенцето, да заколи сина си...
Няма думи в човешкия език за толкова нечовешки постъпки. Психолозите в медиите се опитаха да анализират случилото се. Опитаха се да потърсят корените на злото за кой ли път. Само дето вече място за думи не остана. Всичко се каза. И последните думи бяха изречени. Занемяхме. Никакви приказки вече не ми се слушат. Изродът не би разбрал тези приказки. Защо, как, къде, поради каква причина – има ли смисъл да се обяснява? Пред толкова нечовешкост, при вида на толкова закърняло съществуване може само да се мълчи.
Австрийският изрод криел греховете си в мазето. Тъкмо се чудех тук за тази цел канавките ли използваме като убиеца в Карнобат или хладилника като онзи в Перник. И отговорът сам си дойде на мястото. Тук на Балканите най-страшните зверства се крият в кенефите. Във външните кенефи, където в продължение на три години гниели костите на сина му. Миризмата на изпражнения скривала миризмата на разлагащия се труп. И навярно три години това семейство е продължило да използва външния кенеф по предназначение. Не може всички да са изтънчени като австрийците и да държат дъщерите си в мазето, където те да им раждат деца. Фройд може би не е виждал външен кенеф и затова е говорел само за мазета и подземия на съзнанието. А колко хубаво звучи – кенефът на съзнанието! Да дойде да ни направи някой психоанализа! Ще види зор!
Бог е бил твърде милостив и едва ли е предполагал, че дотолкова можем да се обезобразим и изродим. Иначе би заповядал не просто „не убивай“ и „не прелюбодействай“. Защото в съвременен вариант трябва да се доразкаже, да се доразвие основната теза – не чупи детски глави с чук, не прави телата на убитите на парчета и не ги изхвърляй във външната тоалетна, не ходи по малка и голяма нужда в тоалетната, където си изхвърлил труповете, не изнасилвай дъщеря си в продължение на двайсет години и не я карай да ти ражда деца... Какво ли още трябва да се добави като заповед към най-разумните същества на планетата Земя?
Дарвин направо ме изкушава да използвам маймунската му метафора. Човекът от ден на ден се превръща в маймуна. Дали заради злато, богатства и нефтени залежи, дали заради низките си страсти, дали заради празната си демонизирана душа – няма значение. Резултатът е същият. Вече не сме дори хора.
