Думата ми е за случилото се на евхаристийно събрание на православни архиереи по повод 50-годишнината на един български митрополит. Домакинът поканил архиереи от страната и чужбина, както и миряни от близо и далеч. Искрено пожелал да сподели с тях благодарността си към Всеподателя Бога, Който му е дал живот, здраве и сили да се труди на Неговия „виноград“, както по църковному обичаме да наричаме Църквата.
Както си му е редът, в деня на празненството, който беше и денят на паметта на св. Иван Рилски (макар през 1968 г., когато юбилярът-митрополит се родил, това да е бил денят на св. апостол Тома, защото календарът се смени два месеца по-късно, през декември на онази година), архиереите и другите клирици отслужиха света литургия в митрополитската катедрала. Отслужиха, само че не всички.
От дузината митрополити, архиепископи и епископи встрани остана без да служи украинският представител. Достолепният висш клирик в черно расо и бяло було (защото е митрополит на Руската православна църква в Украйна или на Украинската православна църква – Московска патриаршия, при това на второ място след митр. Онуфрий) остана извън евхаристийно общение с представителите на Цариградската, Антиохийската, Румънската, Гръцката и Българската православни църкви. Той не можа да се присъедини, а се разедини от тях, защото няколко дена преди това Св. Синод на РПЦ-МП беше взела решение да не служат заедно с цариградските владици и да нямат никакво общение с тях заради украинския въпрос.
В интерес на истината в това съслужение нямаше цариградски архиерей, а само митрополит от Северна Гърция, комуто Цариградският патриарх беше възложил да прочете и неговото приветствие към юбиляра. Но тъй като и северните гръцки митрополии попаднаха под руския списък с църковни санкции поради особения им статус на допълнително присъединени към ГПЦ, украинският митрополит не взе участие във всеправославното евхаристийно богослужение. Останалите архиереи и клирици разбраха защо и им стана тъжно. Повечето от миряните също разбраха и им стана още по-тъжно, защото те от архиереите очакват слово благо за братска любов и единство в Христос. Иначе на лошо винаги има кой услужливо да ги учи.
Не е за пръв път да наблюдавам такова „разединство“, а същото се случи и на скорошните църковни тържества в Стара Загора, но колкото и подобни случаи да съм виждал, никога няма да свикна с тях. Защото е тъжно, защото е несъвместимо с разбирането за християнско поведение. Защото се дава повод на други да се радват.
Снимка: Фейсбук профил на Русенски митрополит Наум
