Мобилно меню

4.5853658536585 1 1 1 1 1 Rating 4.59 (82 Votes)

Conjurer BoschОт доста време се разпространяваше из медиите вестта, че на 5 ноември Св. Синод на БПЦ-БП щял да заседава по украинския въпрос. Щели да вземат решение и то щяло да е в духа на „хайде на всеправославен събор!“. Най-вероятно някой митрополит, който обича да флиртува с журналистите, е пуснал „информацията“ и едни журналисти са я написали, пък други го повтаряха и преповтаряха пред българското общество. Защото всички знаем, че на хората им писна да ги занимават с премиери и заместник-премиери и търсят нещо друго, по-свежо от досадните валерисимеоновщини. Вчера обаче журналистическите пера бяха попарени до проскубване от изявлението на синодния говорител: „Не всяко събиране на митрополитите е заседание!“

Ти да видиш, значи! То и ние си мислехме така (защото си го знаем от опит, по-стар от повечето митрополити), но поне не го казваме. Защото, колчем го кажем, ни обявяваха за противоцърковни елементи, рушители на Църквата, модернисти, икуменисти и прочие -исти.

А като написах последната думичка (или завършек на думичка), се сетих за един виц на бившия Херцеговински епископ д-р Атанасий (Йевтич) от Сръбската православна църква. Разказа го преди време на една всеправославна конференция. Той обича да разведрява начумерения понякога тон на такива конференции с по някой оригинален анекдот. Та и тогава разказа следното:

По време на Втората световна война по земите на Югославия действали два вида формирования на съпротивата: на комунистите и на четниците. Те се биели с германците и другите сили на Оста, но понякога се биели и помежду си. Защото не се обичали по идеологически и други причини, а и си правели сметките за разпределянето на баницата след войната. Така веднъж на два върха в една планина били застанали два отряда – на партизаните и на четниците съответно. И както си му е редът, започнали да се ругаят – с чувство, по сръбски. Едните викали: „Комунисти-и-и!...“ Другите отвръщали: „Фашисти-и-и!...“ (за други ругатни владиката не спомена). А ехото, казва той, отвръщало: „-исти-и-и!... -исти-и-и!...“. Пък на сръбски „исти“ означава „същи“, „едни и същи“.

Дотук с вицовете. Защото нещата всъщност не са много весели. Никак дори. Защото къщата на православието се разклати сериозно от последното земетресение, пропука се и не се знае доколко и докога ще устои в този си вид. Думи на омраза и отчуждение звучат от върховете на църковната йерархия, а вярващите им подражават и се настройват едни срещу други.

Истината е, че православните християни не само у нас, но и по целия свят са жадни да чуят днес пастирско слово на правдата – мъдро, което не робува на човеци, нито на идеологии. Трудно се произнася такова слово. По-лесно е да се скрием зад фасадата на канони и закони или на онези митични „документи на 350 години“, „непреведени на български език“ и които уж българските архиереи трябвало да проучват. А Българската православна църква има много какво да каже от своя опит в междуцърковните отношения през последния век и половина – въпросът е дали сме си извадили поуки и дали сме станали по-мъдри от своя собствен път като поместна църква. По-безопасно е просто да честваме юбилеи на наши йерарси от преди 100-150 години. Не е лесно да се извлече духовна поука от техния път и да се действа сега. А примера ни го дава Добрият Пастир, Който не се скрива на безопасно място, уж да пази интересите на цялото стадо, но отива да търси погиналата овца.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu8yq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.