Животът през последните двадесет и повече години въведе край нас ментето – имитацията на различни стоки и не само. Ментето, както знаете, на първо място имитира външния вид на оригиналния продукт – надпис, цветове, общ изглед. Имитацията се открива обаче веднага, щом се опита продуктът или когато започнеш да го използваш. Ментето е нетрайно, с лошо качество, с две думи – не върши работа...
Ние вече сме свикнали със стоките ментета – кои отбягваме, кои приемаме по принуда. Сега обаче започваме да се срещаме с още един вид имитации – църковните ментета, хора, които изглеждат като духовници, но в същността си не са такива. Те имитират външен вид, облекло, инсигнии и украси, начин на говорене, походка, израз на лицето, заявяват се като духовници от различен ранг. Те дори изпълняват ритуали на церемонии, които изискват християнски атрибути и „духовник“.
Как се прави църковно менте?
Най-често това се случва чрез матрицата „църковно-наказателни дела и разследване от архирейска комисия“. Делата се завеждат на провинили се клирици, но едва след като са скандализирали с противоканоничните си и противоуставни действията църковната общност. След съответен аргос, забрана за служение от Св. Синод, те се изпращат в едно своеобразно „чистилище“, наречено „разследване по църковно-наказателно дело“, и се очаква, че докато трае процедурата, те ще се каят за сторените грехове и грешки. Престоят в „чистилището“ обаче трае неопределено много дълго. През това време тези клирици, които обикновено са доста активни по своята природа хора, изпробват прага на търпимост на архиереите и границите, които могат да пристъпят по време на наказанието. Оказва се, че и двете са високи и широки.
На синода сърце не му дава да завърши църковно-наказателното производство и да реши съдбата на наказания клирик. Така „аргосаният“ заживява в един свят между престъплението и наказанието, живот на пълна свобода, защото няма какво по-лошо да ти се случи в БПЦ от това да ти се заведе църковно-наказателно дело, което вероятно никога няма да приключи...
И тези клирици, издокарани на външен вид, благообразни и арогантни, започват различни активности в Църквата: поучават, наставляват, издават църковна литература, връчват измислени отличия, украсяват тамплиерски срещи и т. н.
Така неусетно БПЦ дава своя принос в производството на ментета в нашата родина – клирици ментета, църковно-наказателни дела ментата, църковна дисциплина менте, пастирска грижа менте, пастирска отговорност менте и т. н.
А иначе всички вярваме, че Църквата е стълб и крепило на истината. Но ментетата не са част от истината. Тогава дали са част от Църквата?
