Това беше маршрутът през миналата седмица на един инженер по мостостроителство в САЩ – Мина Азиз Михаил. Египтянин по националност, той е християнин от Коптската църква. Запознал се с добре запазените монашески традиции на тази църква в Египет, където инженерът е роден и израсъл, той започнал да посещава и Света гора – Атон в Гърция. Привличали го чистотата и мъдростта на духовния опит на православните старци. Така най-неочаквано бил насочен от светогорски старец към българския дядо Добри. Макар и не монах, нашият подвижник впечатлил дори атонски отшелник.
Инж. Мина Михаил, носещ името на своя всеизвестен сънародник и великомъченик от 3 в., цели три години не предприемал пътуване от САЩ до България, а когато успял да го осъществи, с тъга узнал, че дядо Добри вече не е сред живите. Но не се отказал. Използвал участието си в научен конгрес по строително инженерство в Солун и оттам със свой сънародник, зъболекар в Александрия, с такси пристигнаха миналата сряда в София. Случило се беше и солунският таксиджия да е добър християнин, също духовно свързан със Света гора. Посетиха и се поклониха в централните софийски храмове и веднага настояха да отидат до село Байлово, Елинпелинско, където в църковния двор е гробът на дядо Добри.
Селото беше като замряло в горещия летен ден. Добре, че селската църква се оказа с отворена дворна врата, та лесно стигнаха до гроба на упокоилия се през февруари 2018 г. български духовен столетник. Едва ли роденият в Байлово български писател Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин, си е представял, че селото му ще бъде посетено някога от американски инженер, при това с интереси към православната духовност. Всъщност инж. Мина Михаил не беше и чувал за Елин Пелин, нито го интересуваше особено тази забележителна за българската литература личност. Мина Михаил застана в молитва край гроба на дядо Добри в църковния двор. След няколко минути се прекръсти и отрони: „Много закъснях, наистина, но не можех да не дойда дотук...“.
Както се разбра от разказа му, който той е отразил във фейсбук-профила си на арабски, Мина искал да изпълни и заръката на светогорския старец Гавриил, който – без да е идвал до Байлово – бил впечатлен от подвига на българския столетник. И на въпроса на „американеца“ за пример на подражание му посочил снимка с образа на дядо Добри.
Неведоми са Божиите пътища до нашите сърца...
Поместваме в превод текста, публикуванот от инж. Мина Михаил във фейсбук в деня на посещението му при гроба на дядо Добри.
Време е за едно посещение на стареца Добри
Дядо Добри в никакъв случай не е просто един просяк, а е един беден човек. Но в същото време той е „драговолният дарител“, дарил всичко, което притежавал, на бедните и на сираците. Той им дарил своята земя, а след това и собствения си дом и на седемдесетгодишна възраст отишъл да живее сред бедните. И като не намерил какво друго да им дари, той им дарил самия себе си, като започнал да проси милостиня за тях.
Той започнал да стои мълчаливо като един беден просяк насред пътя близо до главната катедрала в София, като в същото време той бил човек, богат с Христовото си познание. И в продължение на тридесет години той обновил множество църкви чрез малките суми, които събирал.
От дълго време аз планирах да посетя България заради този човек, към когото, ако се приближим без разбиране, може би бихме изпитали неприязън като към просяк!
По време на второто си поклонничество до Света гора – Атон през 2015 г. се срещнах с отец Гавриил, който е йеромонах, един от най-възрастните монаси на Атон, бил е и близък ученик на стареца Паисий Светогорец. Когато ние го помолихме да ни каже душеполезно слово, той стана и влезе в килията си, а движенията му бяха много бавни поради преклонната му възраст. Затова ние си помислихме, че той ни е разбрал погрешно, че го молим за някакво благословение, което той отиде да ни донесе. Но вместо това се изненадахме, че той изнесе от килията си няколко снимки на Добри Добрев, на гърба на които пишеше: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).
Отец Гавриил ни погледна и каза: „Нали искате съвет? Идете и се научете от този беден просяк, защото той прекарва цялото си време, пребивавайки с Христос“.
Веднъж седях с един от отците в Ню Джърси, който беше преклонил осемдесетгодишна възраст и който ми се оплака от това, че повече нямал сили да изпълнява свещонодействената си служба заради многото си години. Тогава аз му разказах за дядо Добри и как той е започнал на осемдесетгодишна възраст тази странна своя богослужба. А плодовете от службата му през последните двадесет години от неговия живот (той се е упокоил на 103-годишна възраст) са много повече от плодовете, резултат от първите осемдесет години от неговия живот, защото силата Божия в немощ се проявява (2 Кор. 12:9). Така също службата на великия между пророците Моисей, която той служил през последните си четиридесет години, е била с много по-голямо влияние над целия израилски народ, отколкото службата, която той служил през първите си осемдесет години. Разликата обаче между него и дядо Добри е, че дядо Добри е наш съвременник.
Дядо Добри ще си остане един уникален пример за саможертва и мълчаливо дарителство.
Днес с Божията благодат ще посетя неговия гроб и ще публикувам част от неговата биография, която преведе специално за нас от български език нашият скъп брат Victor Dora. Бог да възнагради неговата голяма любов, защото това пътешествие до България нямаше да се осъществи, ако не беше усърдието на Виктор, което вложи той за организирането му.
* Източник: пост на Мина Азиз Михаил във Фейсбук. Превод от арабски: Виктор Дора
