Мобилно меню

4.785 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (200 Votes)

16В съвремието все повече се говори за използването на новобългарския език като богослужебен. Това, разбира се, е прекрасно. Всеки такъв почин трябва да се подкрепя от хората, отговарящи за извършването на богослужението. За радост в Църквата все по-често намират място хора, които осъзнават острата нужда от използване на разбираем богослужебен език. В обръщение са пуснати немалко преводи на български на богослужебни текстове, които преводи обаче са недостатъчни. В тази насока предстои сериозен труд, който да бъде извършен от квалифицирани кадри.

За съжаление в Църквата все още се срещат и гласове против използването на родния ни език в богослужението (в това да бъдеш „против” нещо има някаква особена притегателна сила, по-голяма от това да си „за”). Тези гласове твърдят, че трябвало да се служи само на църковнославянски език, защото само той бил благословен и подходящ за тази цел. Никой не отрича красотата, благозвучността и стария произход на църковнославянския. Този език не бива да се изоставя в богослужебната практика, но не бива и да отричаме българския език за славене на Бога. Би било хубаво тези два езика да вървят ръка за ръка в богослужението.

В храма, в който пея, изпълнявам определени песнопения от възкресното, празничното богослужение и от св. Литургия на български език. Наскоро ми се случи следното: един от богомолците (при това с богословско образование) се приближи до мене и ми каза: „Ти какво правиш? Нима искаш да станеш реформатор като католиците и протестантите, като изменяш така езика в богослужението?” Останах много учуден от изказването му, като си помислих, че не е добре закостенялостта да намира дом в едно сравнително младо сърце.

Да, наистина църковнославянският език е по-благозвучен от българския, но защо пък тогава да не започнем да служим в храмовете ни на гръцки език, тъй като той на свой ред е по-пригоден за богослужебно пеене, по-благозвучен от църковнославянския. Тук мнозина ще кажат: Нали против това се борихме през Възраждането? И ще бъдат прави.

В пролога на евангелието си св. ап. Йоан свидетелства: „В начало беше Словото” (1:1). Напълно прав е бил дядо Вазов, наричайки езика ни свещен. Да, щом четем на него библейските текстове, той наистина е свещен. Посредством него те влизат в сърцата ни и ни правят вярващи. На този език ние говорим още от деца, посредством него общуваме (хубавата дума „общение”, имаща своя извор в живота на Твореца ни), на този език пишем и четем прекрасните образци на литературното творчество. Не виждам с какво ще ощетим богослужението, ако използваме майчиния си език в него. Напротив – ще обогатим както себе си, така и хората, които тепърва приближават прага на Божия храм.

Не бива да забравяме, че един от важните фактори за привличането на хората в храма, особено на по-младите, е използването на съвременен, разбираем български език в богослужението, тъй като разбираемостта на богослужебните текстове е съществено условие за пълноценното участие на християните в литургичния живот на Църквата. Пример за това е ангелското новозаветно песнопение, изпълнено в нощта на Христовото рождение, „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Близко до здравия разум е, че за да бъде разбрано посланието им, ангелите са изпълнили хвалебното си песнопение пред нощуващите прости и обикновени хора, витлеемските пастири, на говоримия тогава от евреите арамейски език. Не напразно неуморният св. апостол Павел говори, че предпочита в църква да каже пет думи на език разбран, отколкото хиляди на непознат език (1 Кор. 14:19).

Разбира се, трябва да се отбележи и това, че за едно по-сериозно въвеждане на българския в богослужебната практика на родната ни Църква се изискват усилия както от страна на клира, така и от страна на всеки отделен певец, свикнал със звученето и изпълнението на думите от църковнославянския (тук се сещам за словата от едно тв предаване: да излезем от зоната си на комфорт!).

Благодаря ви за отделеното време да прочетете този кратък текст. И за последно бих искал да отбележа: без използвания от всички нас общ език той нито щеше да бъде написан, нито прочетен в тази медия…


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxqua 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.