Не че беше непоносимо горещо, но някак подобава през лятото да отвориш вратата на терасата и да се тръшнеш в леглото… Студени чаршафи и петък вечер. Какво повече от това? Погледът ми се замъгли… Последното, което мярнах, беше иконата на полицата. Стори ми се бяла, много бяла. Стреснах се! Вторачих се, доколкото ми позволяват новопридобитите диоптри. Иконата беше бяла или, ако трябва да съм съвсем точен, избеляла.
Обикновена дъска, кафява, малко нескопосано боядисана, на която има залепена книжна икона на Спасителя. И за да е още по-различна, има дупка, която поради липса на бормашина в ергенските години направих с пирон. Точно в ореола на Спасителя. Изглежда малко като мишена в стрелбище. Произход - подарък от един манастир в Гърция. Толкова обикновена, че не би била допусната до рафтовете на благолепните и натруфени църковни магазини, а за любителите и колекционерите на „чудотворни икони“ от последната страница на някой ежедневник (формат А3) не би представлявала никакъв интерес.
Така де, ама това си е нашата икона. Тя е спътница на целия ни живот. Обикаляше с нас от квартира на квартира, прехвърляна от кашон в кашон. Намери своето място в новото ни жилище. Пред нея научихме децата да се кръстят преди лягане и казват молитвата си, пред нея измолвахме помощ всеки ден в неравната битка с татковата болест, на нея се уповаваме при всяка трудност, към нея гледаме при грижа, на нея благодарим при сполука. Тази икона е свидетел на всичко в живота ни. Тя стана част от него.
Иконата е избеляла. Не че ние не сме! Констатацията ме стресна. Обикновена човешка реакция, провокирана от страха от промяната, от изминалото време, от избелялостта, от старостта. Спомних си думите на св. апостол Павел, който се опитва да обясни на своите сънародници, евреите, че „Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).
Цветовете на иконата са избелели, но Христос - не. Той е вечно същият. И не иконата, а Христос е бил, е и ще бъде свидетел на нашия живот.
Олекна ми! Промълвих като молитва думите на св. Йоан Богослов: „Дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20) и съм заспал.
