За великите дела на архим. Харалампи и Добридолските тамплиери. Хепи енд.
Тамплиерите били велики възстановители на храмове, още от времето на Йерусалим. Думи на Видински митрополит Дометиан. Невероятно, но факт - каза го! А освен това добридолските бълхи ме направиха кръвен побратим с тамплиерите, Харалампи и дядо Дометиан, а никой не може да казва неистини относно кръвните си събратя. Дано старостилците да не прочетат началото на тази публикация, защото ще си помислят – Видинският митр. Дометиан призовава тамлиерите да възстановяват отново Йерусалимския храм… и тогава става наистина лошо.
Официалната новина: тук. Извън официалностите: това беше най-странното посещение на храмов празник в живота ми и най-странният чин на обновление. Стоях пред входа на възстановения от Добридолските тамплиери храм (макар и храмът да си е работел и преди това възстановяване). Стоях значи, без да мога да вляза вътре, защото други, освен хора с метални кръстове на вратовете (на снимката) не можеха да се промъкнат в това параклисче с големината на дрешника в панелния ми апартамент. „Поне не са платили много пари за гранитогрес”, мина ми през ума. За утеха от време навреме през открехнатите врати на „килера” до мене стигаше по някоя капка светена вода – и как няма да стига, дядото ръсеше „рицарите” толкова обилно, че предизвика сериозна опасност да ръждясат рицарските им атрибути.
Докато се стараех да вземам пример от тамплиерите и по рицарски да не пипам ухапванията на монастирските насекоми, си блъсках главата над една загадка. Зададох си въпроса, с какво точно ще се издържа Добридолският манастир? Би могло светата обител да се подпомага от местните хора, но по номерата на колите бързо прецених, че наоколо няма и жива душа от тях. Друг вариант: естествено е манастирите в бедните райони да се занимават с някаква селскостопанска дейност, но както личи от снимката, засега стопанският двор на манастира не е в особено цветущо състояние! Отговорът ми дойде ненадейно. Еврика, разбрах - те вече нямат нужда от никаква стопанска постройка, защото тук няма да се занимават с лозарски бизнес, а с… консултантски!Така или иначе Харалампи се води „консултант” на евродепутата Слави Бинев. Какво пречи да се отвори едно консултантско бюро и в манастира. Над гишетата ще сложат по един надпис „Пътят към Европа минава през тамплиерите”. Там, където става въпрос за рицарство и благородничество, консултантските услуги са много важни, защото измамници – бол. Никой епископ вече няма да получава кръстове-менте на Малтийския орден, които след това да не може да продаде без скандал за някакви си мижави хиляда евро. Или да вземем например самия Слави Бинев: нима щеше да бъде подведен с онези прословути документи за „Велик Архонт на БПЦ” (тук), ако имаше истински консултант до себе си?!
Никой не е застрахован от измама. От последния брой на „Църковен вестник” (9/2008) ясно се вижда, че дори съставителят на архонтските документи арх. Дионисий понякога е ставал жертва на измами. Там пише, че младият монах бил доктор: Доктор хонорис-кауза („доктор по заслуги”) на БАН. Ала ставало въпрос не за Българска Академия на Науките, а за Балканска Академия на Науките (бившата "Балканска академия на науките, нова култура и устойчиво развитие - Денис Ершов”). Когато попаднал в сайта на тази "велика" академия в hit.bg (http://ban-m.hit.bg), младежът не се замислил, как точно ще става доктор, без да има дори магистратура. След това вече било твърде късно. За утеха, освен компанията на друг заслужил доктор на академията, магът Астор, на Дионисий му останал и ведрият спомен, че всичките академици на тази академия били с тоги и изглеждали много академично (на снимката). Лошо е само, ако се окаже, че и българските тамплиери са едно менте. В статията [„Тамплиерите, made in Bulgaria”] доц. Александър Николов твърди, че става въпрос за „фантасмагории и историческа чалга”. Спокойно, кръвни (по Добридолски бълхи) братя мои-рицари, видях ви с очите си и смело мога да заявя: доц. Николов не е прав! Каквито сме ние, такива са ни и монасите… Исках да кажа: такива са ни и тамплиерите.
По-късно същия ден реших да посетя със семейството ми видинската крепост "Баба Вида". Ако се чудите защо, значи не сте чели [този материал]. В крепостта (съвсем безплатно) провъзгласихме за рицари още няколко души и така денят ми приключи с усмивка.
