Мобилно меню

4.0952380952381 1 1 1 1 1 Rating 4.10 (21 Votes)
vladislav_2m.jpgКонкретен повод за писмото ми е неотдавнашната публикация в „Двери” – „Атеизъм или набожност = хаос или морал”. В нея авторът Николай Москов застава в подкрепа на църковната позиция, което аз естествено не мога да не приветствам... Но след като даже този добронамерен журналист очевидно не е добре запознат с позицията на Св. Синод, вероятно е налице пропуск в нашата работа. Информационното затъмнение, за което писах в статията си „Св.Синод обсъжда две концепции...”, продължава да тегне върху обществото и да застрашава процеса на въвеждане на религиозно образование. Ето защо си позволявам един коментар по темата.

В статията си Н. Москов пише: „Светият синод иска не теория, а молитва в клас. "Вярата не е теория, тя е убеждение" викнаха архиереите. "Вярата не се преподава, а проповядва", подкрепиха ги и от мюфтийството.”

Това е само един художествен пасаж в типичния за днешната преса журналистически стил. За жалост обаче той абсолютно невярно представя църковното становище. Напоследък подобни "информации" зачестиха в пресата.

Понастоящем всички твърдения, че Св. Синод желае въвеждане в училищата на класически православен предмет „Вероучение”, задължителен за всички деца, с кръстене и зубрене на молитви, не отговарят на истината. Те създават у народа лъжливо впечатление и предизвикват реакция на неодобрение и отхвърляне на църковната позиция.

Тезата за „вероучителните” и „индоктринационни” стремежи на Църквата широко се лансира в медиите - предимно от екипа, изготвил концепцията на МОН за въвеждане на религиозно образование. Неговият ръководител, професор Бакалов, в нескончаема поредица от интервюта за всички медии активно насажда това убеждение. Същевременно той представя своето творение - концепцията на МОН - във възможно най-благоприятна светлина.

Лъжливото впечатление, което грижливо, упорито и засега очевидно успешно се внедрява в обществото, е изгодно поне за два кръга заинтересовани лица. На първо място това са принципните противници на религиозното образование. Към тях се присъединяват и тези, които по различни причини се стремят да въведат религиозното образование по начин, напълно неприемлив за Православната църква (а вероятно и за други религиозни общности). Каквито и да са същинските мотиви, стремежът явно е един – компрометиране на църковното становище, за да бъде то впоследствие отхвърлено както от правителството, така и от общественото мнение в страната.

Истината е, че днес Църквата предлага концепция за религиозно образование, нямаща нищо общо с вероучителните практики от преди „края на 40-те години”. Предлаганият модел е конфесионален, но не съдържа елементи на индоктринация - проповеди, наставления, религиозни практики (молитви) и т. н. В европейските страни този модел е известен като "неоконфесионален". При него се преподават, изискват и оценяват единствено знанията, а не личното отношение към материята. Формата на преподаване е т. нар. ЗАИП (или АЗИП) - т. е. "задължителен алтернативно-избираем предмет". Такава форма на преподаване се практикува в 19 европейски страни, но към момента не е предвидена в българското законодателство. Това не представлява затруднение, тъй като към религиозното образование не бива да се подхожда опортюнистично. Необходимо е формата ЗАИП да се уреди принципно чрез законодателни промени, като например в подготвяния в Народното събрание нов Закон за народната просвета и в други нормативни актове.

Формата ЗАИП е подобна на преподаването на чужди езици. Всяко дете избира конкретен език, който да изучава. Сформира се група и в нея то изучава само избрания от него език, а не три или повече чужди езика наведнъж. Несъществената разлика тук е, че в предлаганата форма всички алтернативни профили, свободно и доброволно избирани от учениците, като например "Религия-Православие" и "Религия-Ислям", се водят не като отделни предмети, а като съставни части или профили на един и същ предмет "Религия". Това позволява да се гарантира задължителното изучаване на поне един от профилите. Друга разлика е и тази, че за децата, чиито родители не желаят те да получат религиозно образование, е предвиден алтернативен хуманитарен профил, например "Етика".

Очевидно формата ЗАИП предоставя демократични, справедливи, ефективни и качествени възможности за преподаване и изучаване на религия. Теоретично тя допуска въвеждането едновременно на голям брой профили (религии за изучаване), ограничен единствено от материалните възможности на училищата - налични преподаватели, средства за тях, класни стаи и брой желаещи ученици. При това положение евентуално възможните затруднения са чисто технически. Предметът не нарушава ничии права. Той не е в разрез със законодателствата в европейските страни, с международните конвенции (за човешките права, за правата на детето, за недопускане на религиозна и идеологическа индоктринация и т. н.). Напротив, той избягва всяка възможност за нарушаване на правата на учениците и учителите, като правото на свобода на съвестта и мн. др.

Такава възможност съществува именно при предлаганата от МОН синкретична концепция за интер-религиозно образование, предвиждаща смесеното изучаване на няколко различни религии. Тя е както педагогически несъстоятелна, така и недопустима по вероизповедни причини, понеже засяга религиозните убеждения на повечето граждани, познаващи своето изповедание. Със сигурност тя накърнява религиозните чувства и правата на православните християни - както на учениците и техните родители, така и на учителите.

Очевидно е, за съжаление, че Концепцията за религиозно образование на Св. Синод, както и другите публикувани църковни анализи и документи по темата или не се четат, или са недостатъчно ясни за своите читатели, или умишлено се игнорират. Избягва се всеки дебат и даже разговор по същество. Сериозните и обосновани доводи на Църквата упорито се премълчават и се заместват с басни. В медиите се внушава на народа, че Българската православна църква има смешни, нелепи, реакционни и даже незаконни искания към правителството.

Това не може да продължава вечно. На 6 февруари т. г. предстои пресконференция, давана от Св. Синод, на която църковната позиция ще бъде подробно разяснена. Искрено се надявам, че журналистите ще намерят време и добра воля да присъстват, да се запознаят с нея и адекватно да я отразят в своите медии. А дотогава моля екипа на "Двери" и всички желаещи да изказват, пишат и публикуват коментари и анализи на църковната позиция, да се запознаят с нея подробно. За целта могат да използват и сайта на Варненска и Великопреславска св. митрополия. В скоро време ще бъде публикувана специална страница в интернет с набор от документи, засягащи религиозното образование. За запитване към варненските сътрудници на Работната група по въпросите на религиозното образование: archangelmichael@abv.bg .

{moscomment}


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu8d 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит