Казвам се Мария Любенова и съм журналист от БНТ, РТВЦ – Благоевград. Отнасям се с огромно уважение към православния ни сайт Двери.бг и екипът списващ рубриките му и моля да публикувате моя отговор на две статии на Жана Христова, препубликувани в сайта ви от вестник „Старт”, който се издава в Чикаго.
Възмутена съм от авторката на материала във вестник "Старт" в Чикаго - "За "българската епархия" на Православната църква в Америка" - Жана Христова. Предполагам, че името е псевдоним. Така се създават условия за конфликти, които могат да причинят единствено разединение и не са нужни никому. За мен е престъпление!
Като автор на два филма на БНТ за българската общност в Чикаго, съм в течение на случващото се там ("Мечта за България" - 2005 г. и "Воля за живот" - 2007 г.) Познавам лично отец Валентин Ноцков и отец Божидар Димов от църквата "Св. Иван Рилски", и отец Груйо Цонков от църквата "Св. София". Смея да твърдя, че това са хора достойни за уважение и почит. Познавам за съжаление и Кина Бъговска - издател на вестник "Старт" в Чикаго и не разбирам идеята и желанието й да унищожи и омърси нещо толкова свято като българската вяра, ставайки проводник на такива "размисли на глас" като двата материала на Жана Христова от 14-ти и от 16-ти януари 2008 г.
Искам да
споделя още нещо по този въпрос и мисля да го направя достойно като българка.
Ако сте пропуснали да видите и чуете тези БЪЛГАРИ
във филма на Българска национална телевизия за българската вяра
в Чикаго - "Воля за живот", то прочетете написаното:
Добринка Ватева – учител по история и богослов
- Какво да ви кажа? – имаме нужда от духовност. И най-малките го усещат.. И най малките търсят пътя към Бога. Ние в чужбина имаме много по-голяма нужда от хората, които са в родината от упование, от вяра. И много повече ни боли за нашите традиции...
Боянка Иванова - координатор и учител в НУ „Света София”
- Християнството е хуманна религия и тя ни кара да бъдем добри, да възприемаме всичко около себе си с една положителна нагласа. То наистина ни обединява тук българите, колкото и да се говори, че сме разединени, въпреки че сме в две отделни църкви. Това е така, защото църквите са разположени на различни места, но се срещаме едни и същи и в едната, и в другата. Разединение няма и ако е имало в историята, то е било за кратко.
ТЕКСТ:
Да се надникне зад завесата на неизвестното е основен проблем във всекидневния живот на обикновените хора. Религията предлага своя път в търсенето на смисъл и хармония на човешкото съществуване. Тя е била законът и моралът на миналото, а от нея днес се очаква да намери нови отговори на въпросите, които поставя настоящето пред нас.
В новата ера на миграция и живот на скорост, дилемата на човечеството е огромна заради новите ценности, от които имаме нужда по пътя към себе си и в общуването ни помежду си. И искаме не искаме, трябва да се глобализираме, но как да запазим идентичността си и да не се претопим - това е другият имигрантски проблем, засягащ основно младото поколение на България израстнало в англоезичната среда и живеещо правилата на рационалното мислене.
За да се съхранят и другите етноси залагат на религията, сочи примерът в Чикаго. Администрацията е разрешила на всички да имат своите си храмове, да се молят на своите си богове и да разполагат с всичките права и задължения на съвременното демократично общество. Законите са еднакви за всички, отговорностите и правата също. А страхът от новото начало и неизвестното се тушира от църквата. В най-демократичната държава на света всичко зависи от вярата! И няма улица, по която да тръгнеш и която да не те отведе в храма.
Волята за живот е съградила всички тези храмове тук, волята за живот е и нещото, което ще ни върне вярата в себе си, категорични са двамата български свещеници отец Валентин Ноцков и отец Груйо Цонков – поели кръста на българщината тук в Чикаго, с мисията да поддържат жива вярата на повече от 110 000 наши сънародници.
Отец Груйо Цонков
- Аз не мисля, че трябва да се опитваме нещо да променяме. Вярата - всеки човек я носи в себе си. Тя има своето отношение. А сега дали имаме религиозно съзнание, това е друг въпрос...
Спомням си за онова време в България, бил съм и свещеник ....../да/... Човек не трябва да бъде експерт, за да вярва. Човек трябва да се чувства, че и той знае, че Бог е с него. Ние я имаме народопсихологията ... да ходим на църква по големите празници и когато ни се случи нещо недобро. Хубаво е да се ходи редовно….
Мисията на всеки свещеник е да проповядва Словото Божие, но зад Океана наистина е трудно.
Вие бяхте свидетели миналата вечер... как тук в Чикаго и двете църкви работят ръка за ръка, с една мисия, с една цел – повече българи да идват.
ТЕКСТ:
Църквата „Света София” е първият български храм в Чикаго, който е в този си вид от 5 години. Преди това се е помещавал на различни места, докато родолюбиви българи не са подели инициативата за набирането на средства и построяването на български църковен храм, по нашите си канони и закони. За да стигнат е взет и заем и от банка, за който за да бъде върнат навреме и църквата да не бъда продадена имат принос имат и другите източноправославни течения тук – двете Български евангелски църкви и българската баптистка. Пасторите и свещенниците са заедно на всички празници и тържества, а социолозите виждат в това примерът за новрелигиозен диалог.
Отец Груйо Цонков
- Вижте! Братя в Христа, трябва да вървят ръка за ръка. Помагат – да. Скоро празнувахме и пет години, донесоха ни един чек. Евангелистката църква, преди 2-ве години също. Работим заедно, живеем заедно.
Ние сме българи – християни. Нямаме какво да делим в края на краищата. Вярваме във Възкресението на Христос.
Отец Валентин Ноцков
- Ние трябва да погледнем на всеки човек. Няма разлика според мен по цвят и вероизповдание. Той е наш брат.
В тоя ред на мисли ще ви кажа, че имаше наскоро една много хубава среща в Чикаго, на която присъстваха хора от Световния съвет на църквите. Поканени бяхме и ние от Кардинал Джордж, гръцкия митрополит, сръбския митрополит, украинския митрополит, руския митрополит и представителите на всички вероизповедания. Тоя форум беше озаглавен „Толерантност, веротърпимост....”
Аз съм много доволен, много умни неща се казаха и дай Боже да се осъществи не само на теория. Та мисля, че трябва да проявяваме толерантност едни към други.”
Пастор Владимир Георгиев – Българска евангелска църква „Нов живот”
- Идеята за религиозния плурализъм не е от днес. Тя съществува дълго време и аз в личен план мога да кажа, че я споделям и подкрепям. Ако разглеждаме религиозният плурализъм в рамките на заличаване на различията в рамките на голямото християнско семейство, в което спадат православните църкви, католическите и протестантските, ние сме задължени като християни от божието слово да си протегнем ръка и да премахнем тези различия, които поради една или друга причина са се наслоявали през вековете от човешката дейност и от човешката мисъл, разбира се. Така, че аз винаги съм приветствал тази идея за заличаването на различията, за построяването на мост между различните християнски общности, не само тук в Чикаго, но и в по-голям мащаб.
Пастор Станимир Танев – Българска евангелска църква „Нов живот”
- Що се отнася до толерантност между българските църкви, ние сме за такава по простата причина, че ние като българи сме християни. Християнството е написано на книга, която всеки един от нас знае - „Библия”. Що се отнася до следването на тази книга, всеки един християнин трябва да чете и да прилага тази книга в живота си. И затова ние сме радостни да можем да работим с нашите православни братя и сестри, с православната църква.Това е бъдещето!
Неделчо Оджаков – Българска баптистка църква – Чикаго
- Вярата ме промени тотално като човек, защото в началото наистина не възлагах нещата на Бог. Наистина, когато повярва човек, чувства, че Бог му отнема греха, който е в него и цялото доверие се отправя със сърдечен светоглед.
Симеон Гаспаров – журналист, вестник „България” – Чикаго
- Нас не ни разделя религията, нас не ни разделя цвета на кожата, нищо не ни разделя, нищо не ни пречи да бъдем добри хора, нищо не ни пречи да уважаваме миналото си и най-вече всичките тези големи различия – да намерим общото, общото, което да ни помогне да живеем в 21 век с открито чело, без срам, така както винаги сме го правили специално ние в тази малка и още толкова красива и добра държава България....Само така ние вече можем да построим мостове, ние живеем в един свят - един за всички нас, с нашите различия!
Това е само малка част от съдържанието на филма, което си заслужава да прочетете отново!
За разлика от Жана Христова и Кина Бъговска аз съм българка, вярвам в Бог и обичам България!
На снимката (от дясно на ляво) - екипът на БНТ на снимките на филмите в Чикаго: Александър Караджов, Мария Любенова, Любима Димитрова заедно с бивш колега, живеещ в Чикаго.
Снимка: www.eurochicago.com
Добринка Ватева – учител по история и богослов
- Какво да ви кажа? – имаме нужда от духовност. И най-малките го усещат.. И най малките търсят пътя към Бога. Ние в чужбина имаме много по-голяма нужда от хората, които са в родината от упование, от вяра. И много повече ни боли за нашите традиции...
Боянка Иванова - координатор и учител в НУ „Света София”
- Християнството е хуманна религия и тя ни кара да бъдем добри, да възприемаме всичко около себе си с една положителна нагласа. То наистина ни обединява тук българите, колкото и да се говори, че сме разединени, въпреки че сме в две отделни църкви. Това е така, защото църквите са разположени на различни места, но се срещаме едни и същи и в едната, и в другата. Разединение няма и ако е имало в историята, то е било за кратко.
ТЕКСТ:
Да се надникне зад завесата на неизвестното е основен проблем във всекидневния живот на обикновените хора. Религията предлага своя път в търсенето на смисъл и хармония на човешкото съществуване. Тя е била законът и моралът на миналото, а от нея днес се очаква да намери нови отговори на въпросите, които поставя настоящето пред нас.
В новата ера на миграция и живот на скорост, дилемата на човечеството е огромна заради новите ценности, от които имаме нужда по пътя към себе си и в общуването ни помежду си. И искаме не искаме, трябва да се глобализираме, но как да запазим идентичността си и да не се претопим - това е другият имигрантски проблем, засягащ основно младото поколение на България израстнало в англоезичната среда и живеещо правилата на рационалното мислене.
За да се съхранят и другите етноси залагат на религията, сочи примерът в Чикаго. Администрацията е разрешила на всички да имат своите си храмове, да се молят на своите си богове и да разполагат с всичките права и задължения на съвременното демократично общество. Законите са еднакви за всички, отговорностите и правата също. А страхът от новото начало и неизвестното се тушира от църквата. В най-демократичната държава на света всичко зависи от вярата! И няма улица, по която да тръгнеш и която да не те отведе в храма.
Волята за живот е съградила всички тези храмове тук, волята за живот е и нещото, което ще ни върне вярата в себе си, категорични са двамата български свещеници отец Валентин Ноцков и отец Груйо Цонков – поели кръста на българщината тук в Чикаго, с мисията да поддържат жива вярата на повече от 110 000 наши сънародници.
Отец Груйо Цонков
- Аз не мисля, че трябва да се опитваме нещо да променяме. Вярата - всеки човек я носи в себе си. Тя има своето отношение. А сега дали имаме религиозно съзнание, това е друг въпрос...
Спомням си за онова време в България, бил съм и свещеник ....../да/... Човек не трябва да бъде експерт, за да вярва. Човек трябва да се чувства, че и той знае, че Бог е с него. Ние я имаме народопсихологията ... да ходим на църква по големите празници и когато ни се случи нещо недобро. Хубаво е да се ходи редовно….
Мисията на всеки свещеник е да проповядва Словото Божие, но зад Океана наистина е трудно.
Вие бяхте свидетели миналата вечер... как тук в Чикаго и двете църкви работят ръка за ръка, с една мисия, с една цел – повече българи да идват.
ТЕКСТ:
Църквата „Света София” е първият български храм в Чикаго, който е в този си вид от 5 години. Преди това се е помещавал на различни места, докато родолюбиви българи не са подели инициативата за набирането на средства и построяването на български църковен храм, по нашите си канони и закони. За да стигнат е взет и заем и от банка, за който за да бъде върнат навреме и църквата да не бъда продадена имат принос имат и другите източноправославни течения тук – двете Български евангелски църкви и българската баптистка. Пасторите и свещенниците са заедно на всички празници и тържества, а социолозите виждат в това примерът за новрелигиозен диалог.
Отец Груйо Цонков
- Вижте! Братя в Христа, трябва да вървят ръка за ръка. Помагат – да. Скоро празнувахме и пет години, донесоха ни един чек. Евангелистката църква, преди 2-ве години също. Работим заедно, живеем заедно.
Ние сме българи – християни. Нямаме какво да делим в края на краищата. Вярваме във Възкресението на Христос.
Отец Валентин Ноцков
- Ние трябва да погледнем на всеки човек. Няма разлика според мен по цвят и вероизповдание. Той е наш брат.
В тоя ред на мисли ще ви кажа, че имаше наскоро една много хубава среща в Чикаго, на която присъстваха хора от Световния съвет на църквите. Поканени бяхме и ние от Кардинал Джордж, гръцкия митрополит, сръбския митрополит, украинския митрополит, руския митрополит и представителите на всички вероизповедания. Тоя форум беше озаглавен „Толерантност, веротърпимост....”
Аз съм много доволен, много умни неща се казаха и дай Боже да се осъществи не само на теория. Та мисля, че трябва да проявяваме толерантност едни към други.”
Пастор Владимир Георгиев – Българска евангелска църква „Нов живот”
- Идеята за религиозния плурализъм не е от днес. Тя съществува дълго време и аз в личен план мога да кажа, че я споделям и подкрепям. Ако разглеждаме религиозният плурализъм в рамките на заличаване на различията в рамките на голямото християнско семейство, в което спадат православните църкви, католическите и протестантските, ние сме задължени като християни от божието слово да си протегнем ръка и да премахнем тези различия, които поради една или друга причина са се наслоявали през вековете от човешката дейност и от човешката мисъл, разбира се. Така, че аз винаги съм приветствал тази идея за заличаването на различията, за построяването на мост между различните християнски общности, не само тук в Чикаго, но и в по-голям мащаб.
Пастор Станимир Танев – Българска евангелска църква „Нов живот”
- Що се отнася до толерантност между българските църкви, ние сме за такава по простата причина, че ние като българи сме християни. Християнството е написано на книга, която всеки един от нас знае - „Библия”. Що се отнася до следването на тази книга, всеки един християнин трябва да чете и да прилага тази книга в живота си. И затова ние сме радостни да можем да работим с нашите православни братя и сестри, с православната църква.Това е бъдещето!
Неделчо Оджаков – Българска баптистка църква – Чикаго
- Вярата ме промени тотално като човек, защото в началото наистина не възлагах нещата на Бог. Наистина, когато повярва човек, чувства, че Бог му отнема греха, който е в него и цялото доверие се отправя със сърдечен светоглед.
Симеон Гаспаров – журналист, вестник „България” – Чикаго
- Нас не ни разделя религията, нас не ни разделя цвета на кожата, нищо не ни разделя, нищо не ни пречи да бъдем добри хора, нищо не ни пречи да уважаваме миналото си и най-вече всичките тези големи различия – да намерим общото, общото, което да ни помогне да живеем в 21 век с открито чело, без срам, така както винаги сме го правили специално ние в тази малка и още толкова красива и добра държава България....Само така ние вече можем да построим мостове, ние живеем в един свят - един за всички нас, с нашите различия!
Това е само малка част от съдържанието на филма, което си заслужава да прочетете отново!
За разлика от Жана Христова и Кина Бъговска аз съм българка, вярвам в Бог и обичам България!
На снимката (от дясно на ляво) - екипът на БНТ на снимките на филмите в Чикаго: Александър Караджов, Мария Любенова, Любима Димитрова заедно с бивш колега, живеещ в Чикаго.
Снимка: www.eurochicago.com
