Сърцето, този двигател (мотор) на човешкото тяло, в обичайния език се схваща като средоточие на емоционалния живот. В библейския речник дори се възприема като синоним на душата. Така или иначе, като кажем, че някой е с добро сърце, подразбираме, че той е въобще добър човек: добре (в границите на приети нравствени норми) мисли, решава и постъпва.
В една вчерашна новина се говори за награждаването на владиката-Нестор (най-стар на години) в БПЦ, Доростолски Иларион, с някакъв медал за хората с добри сърца. Който не познава, ама хич не познава БПЦ, той не знае за образа на д. Иларион сред нашия народ, че и в чужбина: благ и мъдър старец (някои поне го помним от половин век все такъв, защото за нас, младежите тогава, той и по това време си беше дядо!), скромен и благочестив, речовит и многописмен и каквото още хубаво се сетите. Него Господ си го е наградил с "медала" на доброто сърце - една метафора, която достатъчно често се среща в езика на Спасителя.
И сега се сетила една фондация да го награди! Халал им прозрението!
Всеки, който споделя горните окачествявания на д. Иларион, разбира, че не фондацията дава нещо на "стария по дни" ("ветхий деньми" в човешки смисъл казано, за да не се съблазни някой читател, че богохулстваме) митрополит на ветхата ни епархия, а тя, фондацийката, се опитва да си прави реклама с тази уж награда.
Това не е празно твърдение. Вижте само кои хора е "награждавала"! Между тях повечето са известни с достойнствата си, но те носят и голяма PR-"прибавена стойност", простичко казано - PR-печалба. Отделен въпрос е, че човек може да се замисли за някои действия на известни носители на наградата.
Затова се двоумим дали да честитим наградата на митрополит Иларион или просто да му пожелаем от Бога здраве и сили да върви все така по Неговия път!
Всеки, който споделя горните окачествявания на д. Иларион, разбира, че не фондацията дава нещо на "стария по дни" ("ветхий деньми" в човешки смисъл казано, за да не се съблазни някой читател, че богохулстваме) митрополит на ветхата ни епархия, а тя, фондацийката, се опитва да си прави реклама с тази уж награда.
Това не е празно твърдение. Вижте само кои хора е "награждавала"! Между тях повечето са известни с достойнствата си, но те носят и голяма PR-"прибавена стойност", простичко казано - PR-печалба. Отделен въпрос е, че човек може да се замисли за някои действия на известни носители на наградата.
Затова се двоумим дали да честитим наградата на митрополит Иларион или просто да му пожелаем от Бога здраве и сили да върви все така по Неговия път!
