Богородични пости са и всяка вечер храмът ни събира за молитвено пеене на Богородичния молебен канон в служение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Благодатни са тези вечери за пловдивските миряни, защото са озарени от топлото присъствие на нашия владика.
С неизразимото си духовно присъствие той разбуни задрямалия навик на ежедневието ни, обедини ни, направи ни съпричастни и като че ли по-добри. За кратко време той успя духовно да събуди нашия град и в храма хората с благодарност и любов пристъпват към него за благословия и чувстват невидимата нишка на онова взаимно духовно приятелство, при което думите са излишни. Затова с дълбоко огорчение и мъка изслушахме изповедта му за бруталното нахлуване на журналисти от телевизия СКАТ в покоите му. Като духовно лице той ги приема, дава интервю и накрая те с кощунствена "благодарност" му поднасят турски фес. Всички бяхме онемели! Хората плачеха. В този момент си задавахме един единствен въпрос: за какъв трябва да се смяташ, колко трябва да си нагъл, за да си позволиш да обругаеш духовно лице с евтина политическа провокация и в негово лице да охулиш авторитета и респекта на Православната ни църква и вяра?
Отговорът е ясен - невежество и бездуховност! Десетки неспокойни въпроси, породени от парадоксалната ситуация - вярващия да живее в "два града" и да обича два свята - Божието и кесаревото.
Разпъваме се на кръст от грешки, съмнения, от драматично разкъсване и търсене на отговори тук и сега, на този свят. Затова нека ни помага Божията мъдрост, защото "Началото на мъдростта и краят на мъдростта е страхът Господен" /Притч. 1:7; Сир. 1 : 15 /. "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна". /Иаков 3:17/
Затова с дълбока мъдрост бяха изпълнени заключителните думи на дядо Николай : "Молете се за тях, както и аз се моля!"
