Защо трябва да се изучава който и да било предмет в училище е основен въпрос, свързан с мотивирането на учениците. И ако за общообразователните предмети отговорът (немотивиращо, но задължаващо) е – защото се изпълнява държавен образователен план, то въпросът за изучаването на предмета Религия продължава да виси във въздуха.
Висящото и нерешено до днес положение на т. нар. Вероучение в училище е показателно поне за две неща. От една страна, позитивистичните и атеистични идеи, проникнали в науката и образованието, обезсмислят сериозното отношение към вярата. Държавата е безразлична към духовните интереси на младите хора и те са оставени на принципа на „всепозволеността“.
От друга страна обаче в Българската православна църква също не се наблюдават сериозни действия за духовното ограмотяване на децата и тяхното въцърковяване. Без да засягам болната тема за липсата на стимул и материална подкрепа за богословите-безсребърници, заели се с духовно-просветителски труд, искам да погледна на въпроса от друг ъгъл.
Да си представим, че въпреки всички трудности има училища, в които основите на православната вяра и богослужение се изучават редовно и успешно под формата на СИП-Религия. Достатъчно ли е това? До тук ли спира ангажиментът на Църквата към младите хора?
Наскоро бях свидетел на един типичен случай за скъсаната връзка между преподаването на Религия и Църквата, който ме накара да се запитам – защо наистина трябва да се учи този предмет в училище.
Училището
В енорията на нашия храм „Света Троица“ се намира единственото училище в София, в което се изучава християнско изкуство и култура в специализирани паралелки от 9. до 12. клас. Става дума за 3-то СОУ „Марин Дринов“ и дейността на учителката по Религия Цвета Найденова. От десет години тя преподава на „християнските паралелки“ и провежда СИП „Религия“, който се посещава от ученици от 1. до 8. клас.
Накратко казано, православното вероучение в това училище е застъпено от 1. до 12. клас. Съвсем естествено би било поне част от тези ученици да намерят своето място като енориаши в нашия храм, но за тяхното въцърковяване от нас се изисква да положим поне малко усилия да се срещнем с тях, да ги видим, чуем и поощрим по пътя на вярата. Какво стана на практика при опитите на децата да се представят със своите знания, получени в часовете по вероучение, пред енорийската общност на храм „Света Троица“.
Концертът
Редакторите от в-к „Светилник“ и учителката по Религия в 3-то СОУ „Марин Дринов“ Цвета Найденова се наехме да организираме съвместен Великденски концерт на 29 май 2005 г., като предварително енориашите бяха информирани за датата с афиш на църковната врата и о. Божидар припомни в храма след богослужение за концерта. Децата дойдоха в уречения ден и час и бяха ентусиазирани, оживени, обхванати от сценична треска. Дотук добре, но докато чакаха началото на концерта, те се оглеждаха и съвсем спонтанно питаха къде е публиката? Логично, защото освен познатите лица на родителите им не се забелязваха други хора.
Все пак концертът се състоя. Заради дъжда се приютихме в читалище „Гоце Делчев“. Атмосферата беше наистина възрожденска и трогателна, защото учениците бяха подготвили религиозен рецитал за Христовото Възкресение, прозвучаха техни изпълнения на източноправославни песнопения, някои от тях се представиха като истински артисти в драматизацията на притчата за блудния син, а във викторината показаха на родителите си колко много неща са научили в СИП-Религия.
Поуката
Този концерт можеше да се проведе пред родителите и в самото училище, но нали целта му беше енориашите към храма да приемат децата в църковната общност, да ги поощрят и им покажат, че в Църквата всички религиозни знания, получени в училище, водят към общението с Иисус Христос и пристъпването към тайнството Евхаристия. За съжаление опитът ни от 29 май не успя. 
Поуката ни е, че опитите за въцърковяване на децата може да успеят, само ако храмовото свещенство прояви по-голяма инициативност и желание да работи с тях, а ние, самите енориаши, започнем да се променяме и осъзнаваме като общност от вярващи, обединени около евхаристийната чаша. Ако Христос живее в нас, ние ще спазваме думите Му и ще се грижим за младенците във вярата, ще ги пазим от съблазните и изкушенията. Много е лесно да корим младите хора, че са безотговорни, безпътни, че се поддават на окултизъм, наркотици и блуден живот. От друга страна пък, в обществото най-често отправяният упрек към православните християни е, че не благовестяват истините на вярата сред младите хора и затова те са духовно слаби и податливи към окултизъм, наркотици, секти и т. н. Като футболна топка грижата за духовното възпитание на децата се прехвърля от църквата на държавата и обратното. Истината е, че няма смисъл от самоцелно религиозно образование, ако то не се прилага в евхаристийния живот на Църквата. Дано сегашните ученици да станат истински енориаши и дано те не бъдат топло-хладни като нас.
