„Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!“ (Екл. 10:16)
Неудачните опити за защита на несъществуващото българско архонтство явно не обезкуражава идеолозите му. След смехотворната проява по Дарик радио на депутата Любен Дилов-син, който се опита да убеди неколцина университетски професори, че нищо не разбират от дисциплините си, същият се опитва да рови и в скандал, за който Ватиканът едва ли иска да си спомни. За какво всъщност става въпрос. Любен Дилов-син (тук) заяви, че започва консултации за свалянето на проф. Иван Желев от поста му директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. Причините за това искане са две изказвания на проф. Желев, а именно:
„Първо, че архонтската титла се дава срещу пари, с което обиди българския владика (Галактион, бел. ред.) и изобщо институцията“. Едно напълно голословно обвинение, което дори самият Слави Бинев в изявлението си пред медиите не отрече. „И второ, че един от най-уважаваните политици и духовни лица на Ватикана кардинал Бърнард Лоу, който е кардинал на САЩ, е педофил“. Точно върху това второ обвинение ще се опитаме да хвърлим малко повече светлина, тъй като случаят с педофилския скандал в Римокатолическата църква е слабо известен в България.
Преди около пет години САЩ са разтърсени от грандиозен скандал, в който главните действащи лица са тогавашният римокатолически архиепископ на Бостън Бърнард Лоу и римокатолически свещеници от неговата епархия, обвинени в педофилия и прикриване, с открито насърчаване на педофилията. До началото на скандала Бърнард Лоу действително е смятан за една от най-влиятелните църковни фигури в района. С назначението си за архиепископ на Бостън той става лидер не само на третата по големина римокатолическа общност в Америка, но и на една от най-влиятелните. Роден в Мексико през 1931 г., син на полковник от армията на Съединените щати, Бърнард Лоу е ръкоположен за свещеник през 1961 г. През 1973 г. става епископ на Спрингфийлд Кейп в Мисури, през 1984 г. става архиепископ на Бостън, а година по-късно – кардинал.
В периода 1999-2001 г. Римокатолическата църква е разтърсена от множество гръмки педофилски скандали с участието на римокатолически клирици в Полша, Австрия, Бразилия, Ирландия, Франция, Мексико. 2002-ра е годината на педофилските скандали в САЩ, като най-грандиозният е този в Бостън. Само там има подадени над четиристотин обвинения срещу римокатолически свещеници. Започват и преките обвинения срещу Бърнард Лоу затова, че е знаел, какво се върши от подопечните му свещеници, но е прикривал и дори насърчавал с бездействието си извършителите. Общественият натиск срещу него се увеличава още повече, след като църквата публикува документ за свещеник, блудствал със седемнадесетгодишен в продължение на двадесет и един дни, докато заедно пътували из страната. Друг свещеник, Пол Шенли, е обвинен за изнасилването на над десет деца. Чашата обаче прелива, когато се появява документ, с който Бърнард Лоу дава препоръка на клирик да започне работа като свещеник в армията, не виждайки причина той да не работи с млади хора А само малко преди това църквата е платила $ 200 000 обезщетение на семейството на младеж, изнасилен от същия този свещеник.
Безпрецедентна в историята на Римокатолическата църква става и подписката от петдесет и осмина подчинени на Лоу клирици, настояващи за оставката му. Църквите са почти празни, касичките и дискосите – пусти. Всекидневно стотици митингуващи обкръжават резиденцията на архиепископа и скандират за неговата оставка. През април 2002 г. след дълги консултации в Рим Бърнард Лоу прави опит да си я подаде, но първоначално тя не е приета от папата. Дни след това в американската преса се появява следният апел към папа Йоан Павел Втори от римокатолически клирик: „Папата не иска след двеста години неговото управление да се запомни като „педофилския понтификат“. Направил е прекалено много“. Междувременно става публично известен опитът на кардинала да укрие хиляди документи от разследващите го власти. Появяват се нови шестнадесет случая на педофилия от Филаделфия, Чикаго, Ню Йорк и Сан Франциско. Скандалът предизвиква истинска финансова криза в Римокатолическата църква в САЩ, изправяйки някои епархии пред сериозната опасност от банкрут. Близо година след началото на скандала и след разкриването и преглеждането на почти всички документи от близо петнадесетгодишното управлението на Лоу на съда и на обществеността стават известни нови ужасни подробности от това управление.
„Лоу не само, че е знаел за педофилските наклонности и деяния на своите подчинени клирици, но е бил и очевидно ангажиран в сложните действия по прикриването на инцидент след инцидент на детско насилие. Най-лошото е, че той безгрижно премества клирици, известни със сексуалните си наклонности към деца, да работят с още повече деца…“ (Dahlia Lithwick).
Папата явно осъзнава грешката си и приема оставката му. Бернард Лоу също така бърза да се освободи от хватката на закона и се връща в Рим. Мнозина американци си отдъхват с облекчение, но също мнозина си задават въпроса: „Това ли е всичко? Просто Лоу си взима шапката и… Защо никой не повдигна срещу него криминални обвинения? Това, което Лоу е извършил, не влиза в графата престъпление по незнание. Той не просто е премълчал пред полицията известни нему факти (в тридесет и четири щата премълчаването за обезчестяването на дете се смята за дребно провинение. Само в няколко от тях това може да доведе до шест месеца затвор, в повечето води до максимална глоба от $ 1000). Той е насърчил извършването им и извършителите им, премествайки ги от лодка с момченца в кораб с деца…“.
Сам Лоу през пролетта на 2002 г. признава, че е знаел, че Джон Гогън е изнасилил най-малко седем момченца през 1984 г., но въпреки това е одобрил преместването му в друга енория за работа с други момченца. Също така е знаел, че Пол Шенли е извършвал многократно изнасилвания на малки деца, но въпреки това го премества на нова работа с още повече деца. Срещу Пол впоследствие само повдигнатите обвинения за изнасилване са над десет. Почти идентичен е случаят с Редмънд, а има и още десетки.
Историята може да бъде продължена и допълнена с още доста любопитни подробности и фактология. Смятам обаче, че и това е достатъчно за непредубедения читател, за да си състави една ясна картина. Красноречив факт за това, че и Ватиканът не желае да се раздухва този скандал в България, е фактът, че единствените „точки“ от скандала, по които римокатолическите представители в България официално протестираха, беше злоупотребата с разрешението за частно посещение и молебен, което Ватиканът издава на Старозагорски митрополит Галактион и замесването на Римския папски престол в този грозен случай в България. За никакъв друг „световен дипломатически скандал“ не става и дума. Така че, господин Любен Дилов-син и господин неосъществен архонт Слави Бинев, бъдете внимателни в опита си да създавате прецеденти поради прибързаност, незнание и емоционалност, защото може сами да се превърнете в прецедент и сериозно да увредите връзките ни с Ватикана, опетнявайки и без това доста зацапаното реноме на кард. Бернард Лоу, както и вашето, разбира се.
* В статията са използвани материали от архивите на: The Washington Post, Slate's „Explainer“, BBC News, Guardian, Times и др.
