Кой е кардинал Бърнард Лоу?

Преди около 5 години САЩ са разтърсени от грандиозен скандал, в който главните действащи лица са тогавашният  католически архиепископ  на Бостън Бърнард Лоу и католически свещеници от неговата епархия, обвинени в педофилия и прикриване, с открито насърчаване на педофилията. До началото на скандала Бърнард Лоу  действително е считан за една от най-влиятелните църковни фигури в района. С назначението си архиепископ на Бостън той става лидер не само на третата по големина римокатолическа общност в Америка, но и на една от най-влиятелните. Роден в Мексико през 1931 г., син на полковник от армията на Съединените щати, Бърнард Лоу е ръкоположен за свещеник през 1961 г. През 1973 г. става епископ на Спрингфийлд Кейп в Мисури, през 1984 г. става архиепископ на Бостън, а година по-късно - кардинал.

В периода 1999-2001 г. Римокатолическата църква е разтърсена от множество гръмки педофилски скандали с участието на католически клирици в Полша, Австрия, Бразилия, Ирландия, Франция, Мексико. 2002 е годината на педофилските скандали в САЩ, като най-грандиозният е този в Бостън. Само там има подадени над 400 обвинения срещу католически свещеници. Започват и преките обвинения срещу Бърнард Лоу затова, че е знаел, какво се върши от подопечните му свещеници, но е прикривал и дори насърчавал с бездействието си извършителите. Общественият натиск срещу него се увеличава още повече, след като църквата публикува документ за свещеник, блудствал със 17-годишен в продължение на 21 дни, докато заедно пътували из страната. Друг свещеник, Пол Шенли, е обвинен за изнасилването на над 10 деца. Чашата обаче прелива, когато се появява документ, с който Бърнард Лоу дава препоръка на клирик да започне работа като свещеник в армията, не виждайки причина той да не работи с млади хора А  само малко преди това църквата е платила 200 000 долара обезщетение на семейството на младеж, изнасилен от същия този свещеник. Безпрецедентна  в историята на римокатолическата църква става и подписката от 58 подчинени на Лоу клирици, настояващи за оставката му. Църквите са почти празни, касичките и дискосите пусти. Ежедневно стотици митингуващи обкръжават резиденцията на архиепископа и скандират за неговата оставка.  През април 2002 г. след дълги консултации в Рим Бернард Лоу прави опит да си я подаде, тя обаче първоначално не е приета от папата. Дни след това в американската преса се появява следният апел към папа Йоан Павел ІІ от римокатолически клирик: „ Папата не иска след 200 години неговото управление да се запомни като „педофилския понтификат”. Направил е прекалено много.” Междувременно става публично известен опитът на кардинала да укрие хиляди документи от разследващите го власти. Появяват се нови 16 случая на педофилия от Филаделфия, Чикаго, Ню Йорк и Сан Франциско. Скандалът предизвиква истинска финансова криза в католическата църква в САЩ, изправяйки някои епархии пред сериозната опасност от банкрут. Близо година след началото на скандала и след разкриването и преглеждането на почти всички документи от близо 15-годишното управлението на Лоу на съда и на обществеността стават известни нови ужасни подробности от това управление.

„Лоу не само, че е знаел за педофилските наклонности и деяния на своите подчинени клирици, но е бил и очевидно ангажиран в сложните действия по прикриването на инцидент след инцидент на детско насилие. Най-лошото е, че той безгрижно премества клирици, известни със сексуалните си наклонности към деца, да работят с още повече деца...” (Dahlia Lithwick)

Папата явно осъзнава грешката си и приема оставката му. Бернард Лоу също така бърза да се освободи от хватката на закона и се връща в Рим. Много американци си отдъхват с облекчение, но много си задават въпроса: „Това ли е всичко? Просто Лоу си взима шапката и... Защо никой не повдигна срещу него криминални обвинения? Това, което Лоу е извършил, не влиза в графата престъпление по незнание. Той не просто е премълчал пред полицията известни нему факти (в 34 щата премълчаването за обезчестяването на дете се счита за дребно провинение. Само в няколко от тях това може да доведе до 6 месеца затвор, в повечето води до максимална глоба от 1000 долара). Той е насърчил извършването им и извършителите им, премествайки ги от лодка с момченца в кораб с деца...”

Сам Лоу през пролетта на 2002 г. признава, че е знаел, че Джон Гогън е изнасилил най-малко 7 момченца през 1984 г., но въпреки това е одобрил преместването му в друга енория за работа с други момченца. Също така е знаел, че Пол Шенли е извършвал многократно изнасилвания на малки деца, но въпреки това го премества на нова работа с още повече деца. Срещу Пол впоследствие само повдигнатите обвиненията за изнасилване са над десет. Почти идентичен е случаят с Редмънд, а има и още десетки.

Историята може да бъде продължена и допълнена с още доста любопитни подробности и фактология. Но считам, че и това  е достатъчно за непредубедения читател да си състави една ясна картина. Красноречив факт за това, че и Ватиканът не желае да се раздухва този скандал в България, е фактът, че единствените „точки” от скандала, по които католическите представители в България официално протестираха, беше злоупотребата с разрешението за частно посещение и молебен, което Ватиканът издава на Старозагорския митрополит Галактион и замесването на Римския папски престол в този грозен случай в България. За никакъв друг „световен дипломатически скандал” не става и дума. Така че, господин Любен Дилов-син и господин неосъществен архонт Слави Бинев, бъдете внимателни в опита си да създавате прецеденти поради прибързаност, незнание и емоционалност, защото може сами да се превърнете в прецедент и сериозно да увредите връзките ни с Ватикана, опетнявайки и без това доста зацапаното реноме на кардинал Бернард Лоу, както и вашето, разбира се.